Ако попаднем в испанското градче Тордесиляс, няма да останем с отворена уста от величие. Няма Айфелова кула, нито Колизеум. Има стар площад, каменни църкви и тихи улички, които си шепнат истории от Средновековието.
Но ето една изненада: ако споменем това име в Сао Пауло, Рио де Жанейро или Картахена, ще усетим как хората се усмихват така сякаш го познават отлично. Защо?
Защото някога, през 1494 г., в това скромно градче две европейски сили си поделят света. Да, буквално.
Испания и Португалия, в разгара на ерата на великите географски открития, решават да сложат ред в хаоса от амбиции и завоевания. В Тордесиляс те подписват договор, който чертае въображаема линия през Атлантическия океан, на изток от която всичко е за Португалия, а на запад — за Испания.
Никой тогава не знае какво точно има отвъд хоризонта. Но те вече го делят. И когато шест години по-късно португалският мореплавател Педру Кабрал “случайно” стъпва на брега на Бразилия, се оказва, че това парче земя вече си има собственик. По волята на един договор и една линия, изтеглена през океана, Бразилия попада в португалската част на света.
Затова днес, когато целият континент говори испански, само Бразилия казва “bom dia” вместо “buenos días”.
“За бразилците Договорът от Тордесиляс е не просто юридическа формалност – това е акт на претенция и господство над непознатото”, казва пред BBC историчката Ана Паула Торес Мегиани от Университета на Сао Пауло. Според нея това е и символ на нещо по-дълбоко – началото на европейското преначертаване на света. Няма други градове, които да са толкова малки на картата и толкова големи в историята.
