В сезона на смокините едва ли някой пропуска възможността да се насити на тези сладки и сочни плодове. В социалните мрежи обаче все повече се разпространява твърдението, че смокините се опрашват от смокинови оси и съответно тези малки насекоми остават приклещени и умират в плода.
Предвид тази информация, мнозина се питат и дали наистина във всяка смокиня има по една умряла оса и възможно ли е заедно с плода да изяждаме и по една смокинова оса. Отговор на този въпрос дава екологът Майк Шанахан, който е автор на книгата Gods, Wasps and Stranglers: The Secret History of Fig Trees, пред Bon Appetit.
Най-напред той разяснява какво представляват смокините, тъй като много хора едва ли са наясно. Оказва се, че смокините всъщност са обърнати отвътре навън цветя. Всяка “топка” от растителна тъкан е осеяна със стотици малки пъпки, които цъфтят в шушулката. С други думи, вътрешността на всяка смокиня се развива от стотици отделни плодни цветя.
Колкото до опрашването на смокините, в наши дни много от сортовете всъщност не изискват опрашване. Докато някои се самоопрашват, други се нуждаят от смокинови оси за опрашване. По думите на Майк Шанахан отвън няма начин да направим разликата, но ако смокинята съдържа семена, то тя трябва да е била опрашена от смокинова оса.
Друго, което вероятно не знаем за смокините, е, че всички са съставени от мъжки и женски цветове. Но тези плодове, които ядем, съдържат или едните, или другите. За да опраши тези видове, женска смокинова оса (дълга само няколко милиметра) си проправя път в неядлива и неузряла мъжка смокиня, където снася яйцата си в цветята. Докато провира тялото си обаче, крилете ѝ се изтръгват и тъй като пространството е тясно, не ѝ остава изход.
След това мъжкото потомство (което е безкрило) на тази смокинова оса се чифтосва с женското (което е крилато), преди да използва челюстите си, за да прокара изход през смокинята, за да може женските да отлетят.
Преди това обаче оплодена женска оса събира прашец от мъжките цветове и оставя “изхода за бягство” недостъпен за мъжкото потомство и осата майка.
В случай че пък смокиновата оса по погрешка влезе в женска смокиня, тя няма къде да снася яйца. Тя просто ще опраши тези цветя и ще умре, без да създаде потомство. Така или иначе, животът на женската смокинова оса рядко е по-дълъг от 48 часа – това време дори не е достатъчно дълго, за да се нахрани, тоест всички пътища водят към сигурна смърт.
Това далеч не означава, че когато ядем смокини, ядем и смокиновите оси, загинали в тях. Можем да бъдем спокойни, благодарение на ензим, който насекомото произвежда, за да разгради само себе си още преди смокинята да достигне до нас. Затова, когато попаднем на хрупкави парченца в плода, е успокояващо да знаем, че това всъщност са семена, а не частички от смокинова оса.
Полезно е да сме наясно също с това, че смокинята и смокиновата оса са изцяло зависими едни от други, за да оцелеят. И това е коеволюция, която се случва от около 80 милиона години – или още далеч преди изчезването на последните динозаври.
