В свят, обсебен от знаменитости, е истинско откровение да разберем, че най-старото записано име в човешката история не принадлежи на могъщ владетел, войнствен герой или духовен водач. Не, първият човек, чието име е стигнало през хилядолетията чак до нас, е… счетоводител или нещо от сорта. Името му е Кушим.
Според анализи на шумерски глинени плочки, съхранявани в Британския музей и изследвани от водещи университети в САЩ, Кушим вероятно е живял в Месопотамия преди около 5300 години. На неговото име попадат учени, докато разчитат административни записи, написани с клинопис – най-древната известна писменост. На една от плочките ясно личи надписът: “29 086 мерки ечемик, получено от Кушим”.
И така първият човек, чието име е запазено през вековете, не е написал поема, не е основал град и не е открил нов свят. Той просто е подписал… документ за доставка. И пак именно тази обикновена дейност ни дава най-старото име в света.
За разлика от по-ранни пиктографски и протописмени знаци, тук се открива индивидуално име, а не титла, професия или символ за конкретна функция. Така Кушим се превръща в първия човек в историята, чието име можем да произнесем със сигурност.
Според изследванията на проф. Денис Шмандт-Бесерат (University of Texas), ранната писменост в Месопотамия не се е развила за литературни или религиозни нужди, а за икономическа отчетност. Плочките, свързани с Кушим, представляват важен етап от прехода между протописмеността и напълно развития клинопис.
Превесът на научните интерпретации сочи, че Кушим вероятно е бил администратор или счетоводител в голям икономически комплекс, свързан с храм или градска институция. Неговото име фигурира като отговорно лице, получило или разпределило зърно – ключов ресурс в икономиката на Урук.
Изследователите от Oriental Institute (University of Chicago) посочват, че подобни административни записи свидетелстват за сложна система на управление, където воденето на точна отчетност е било жизнено необходимо за функционирането на ранните градски държави, разкрива National Geographic.