Сестрите Серина и Винъс Уилямс бяха истинско явление в света на тениса, докато се състезаваха професионално. И двете имат зад гърба си десетки спечелени титли и милиони от наградни фондове. И докато по-малката от тях предпочете да сложи край на кариерата си и да се посвети изцяло на семейството си, кака й продължава да участва в турнири, макар и не със същите темпове, както преди.
Близо три десетилетия след първия си изигран мач, 44-годишната Винъс Уилямс говори откровено за това какво й е дал спортът през цялото това време и как за нея буквално е спасение. Пред Harper’s Bazaar тя споделя, че няма планове скоро да се пенсионира, защото тенисът й помага не само да изглежда добре, но и да старее по-бавно.
За цялото това време на корта Винъс Уилямс добре е разбрала колко е важно да си дава достатъчно почивка. И въпреки че е категорична, че никога не е стигала до бърнаут, има периоди, последният от които наскоро, в които просто усеща, че има нужда от “постоянна ваканция”. Но това се случва след понесен голямо натоварване и бързо й минава.
А когато не е на корта, тенисистката вдига тежести и плува в басейн с олимпийски размери в близост до дома й във Флорида. Не тренира всеки ден, но го прави винаги, когато усети нужда. Но най-голяма нужда има да е именно на корта. Тя се е убедила, че тенисът е перфектният начин да поддържаш форма, да гориш калории и да имаш добре оформени ръце и крака. “Ако искаш да изглеждаш добре, играй тенис”, дава простичък съвет тя.
Винъс Уилямс е категорична, че ще продължи да се занимава с тенис, докато има физическата възможност, като се надява с това да успее да стопира процеса на стареене – или поне да го забави. Да бъде активна й помага и за автоимунното заболяване Синдром на Сьогрен, за което сподели още през 2011 г.
Заболяването се характеризира с намаляване на функциите на жлезите с вътрешна секреция, което води до сухота в устата и очите и други неприятни усещания. В някои случаи можеда доведе до проблеми с бъбреците, панкреатит и други. А Винъс Уилямс споделя, че има цялата палитра от симптоми и те са били истинско предизвикателство за нея, когато се е състезавал активно. Диагностицирането й е отнело цели седем години, през които е имала много моменти, в които се чуди какво предизвика въпросните оплаквания, без да има отговор.
Затова е решила да намали темпото, но просто да си лежи в леглото за нея никога не е било възможна опция. Вместо това е станала вегетарианка, започнала е да се храни предимно с растителна храна, изключила е изцяло захарта от менюто си и признава, че това много й е помогнала да регулира проявите на автоимунното заболяване.
В последните години тя толкова се запалва по здравословния начин на живот, че дори събира всички полезни за нея съвети в книгата Strive. И в нея тя също казва, че най-важното е човек да остане психически стабилен, за да може да се справи с всяка трудност. А като дългогодиен професионален спортист, тя е овладяла това доста добре, въпреки че има и своите моменти на тревожност.
