Към момента на писане на статията броят на загиналите след наводненията във Валенсия нараства до 217. Очукани коли и други отломки са натрупани по улиците, големи части от Валенсия остават под водата, а Испания е в траур. В неделя, 3 ноември, гневът избухна, когато кралят и кралицата на Испания бяха замеряни с кал и други предмети от протестиращи.
Защо толкова много човешки животи бяха загубени при наводнение, което беше добре прогнозирано в една богата страна? От гледна точка на глобалния север климатичната криза, причинена от изгарянето на въглища, нефт и газ, отдавна се разглежда като далечна заплаха, засягаща бедните хора в глобалния юг.
Това погрешно схващане е увековечило фалшиво чувство за сигурност. Учените отдавна знаят, че нагряването на климата с емисии от изкопаеми горива ще доведе до засилване на наводнения, бури, горещи вълни, суша и горски пожари, отбелязва Guardian. Въпреки това едва през 2004 г. първото проучване официално свърза метеорологично събитие – опустошителната гореща вълна в Европа през 2003 г., с нашия променящ се климат.
Въпреки доказателствата, хората все още се колебаят да свържат екстремното време с климатичната криза. Бърз анализ след наводненията в Испания установява, че извънредната климатична ситуация е направила екстремните валежи с около 12% по-интензивни и два пъти по-вероятни. Въпреки това в Пайпорта, където са загинали най-малко 62 души, кметът казва, че наводненията не са често срещани и “хората не се страхуват”.
Но променящият се климат прави някога редките събития по-чести. Чупещи рекорди събития като тези усложняват готовността – как да съобщим за изключителната опасност от нещо, което някой никога преди не е преживявал? Наскоро, след като ураганът Хелън достигна сушата, повече от 200 души загинаха при наводнения във вътрешния южен район на Апалачите в САЩ. Въпреки предупрежденията за “катастрофални и животозастрашаващи” наводнения преди бедствието, хората се оказаха в капан, когато бедствието връхлетя, и мнозина не можаха да оценят колко силни ще бъдат пороите.
В Испания обаче хората бяха предупредени, докато това се случваше. Предупрежденията бяха изпратени, след като много хора вече бяха хванати в капан в наводнени къщи или в подземни паркинги, опитвайки се да преместят колите си на по-високо място. Подобен беше и случаят в Германия през 2021 г. Не беше дадена информация как да се действа и, най-важното, не беше оказана подкрепа на онези, които не могат да си помогнат сами: в германския град Синциг 12 жители на дом за хора с увреждания се удавиха, припомня BBC.
В Испания вече беше съобщено за смъртта на обитателите на един дом за възрастни хора, като се опасяваме, че през идните седмици ще се появят още тревожни истории като тази. World Weather Attribution проучва 30 опустошителни наводнения и в почти всички случаи, включително в развиващите се страни, откриват, че валежите са добре прогнозирани.
Но както видяхме в Испания, прогнозирането не е достатъчно. Предупрежденията, когато най-накрая достигат до хората, не включват важна информация за това къде да се евакуират и как. Местните власти и службите за спешна помощ са основният посредник между метеорологичните служби и хората в опасност. Те трябва да бъдат укрепени, а не демонтирани, какъвто беше случаят със Спешното отделение във Валенсия.
Ясно е, че испанските системи за бедствия трябва да се подобрят. В по-широк план трябва да зададем някои трудни въпроси относно международните фондове за бедствия – трябва ли ЕС да разполага със средства за превенция, вместо за почистване на бъркотията след бедствие. Вероятно трябва да се увеличат средствата и да се разработят координирани планове.
Ще станем свидетели на повече екстремни метеорологични явления, докато изгаряме изкопаеми горива. Днес сме с 1.3°C затопляне, но сме на път да преживеем до 3°C до 2100 г., което би означавало подобни наводнения в Испания да се увеличават по честота и тежест. Без да се създаде план за действие и да се знае точно как да се приложи, броят на жертвите винаги ще бъде висок, когато се счупи топлинен рекорд или нов регион претърпи ураганни дъждове, както се случи в Испания.
Инвестирането в хората и службите за спешна помощ ще спаси животи, но трябва да се помисли и за още нещо. Почти навсякъде в Европа, където живеят хора, реките са канализирани и всички повърхности са запечатани с бетон и асфалт, за да се направи удобен град за автомобили. Ако искаме да започнем да се грижим за хората, трябва отново да дадем пространство на реките, така че да имат къде другаде да отидат, вместо да влизат в домовете на хората.
Градското разрастване в Европа създава все по-запечатани повърхности и излага все по-голям брой хора на опустошителни наводнения. Ние, европейците, трябва да се учим и да изграждаме наново бъдещето, но още по-спешно е да усвоим оцеляване в един променен от климата свят.
