Дни след като актьорът Ерик Дейн почина от амиотрофична латерална склероза и чухме последните му думи към неговите деца, неговата колежка Кристина Апългейт направи поредното тежко признание за здравословното си състояние.
От години звездата от “Женени с деца” се бори с множествената склероза и прави тази битка публично достояние, за да може да помогне и на други хора в нейното състояние или поне да им вдъхне кураж, че не са сами. Новата доза откровения идва под формата на биографичната й книга “You With the Sad Eyes”, чиято премиера е в началото на март. Покрай нея актрисата даде и интервю за People, в което споделя повече за това как преминава един неин ден днес.
Кристина Апългейт признава, че й е трудно да изпълнява дори обикновени, но важни и любими за нея задължения като това да вземе дъщеря си на училище. И й струва много усилия и воля, за да го направи, а след това да се върне отново в леглото, към което е прикована почти през цялото време, защото й е прекалено болезнено да се движи.
А това чисто физическо ограничение и превръщането на спалнята й в нейно убежище е довело да премахване на друго ограничение – на мислите, чувствата и думите й. И 54-годишната актриса признава, че днес е много по-“нефилтрирана”.
“Животът ми не е обвит с панделка”, каза тя. “Животът на хората, съжалявам за липсата на по-добър термин, понякога е ужасен. Затова се старая да бъда възможно най-честна и откровена”, допълва още актрисата.
Именно желанието й да бъде максимално откровена се материализира в мемоарите й, в които споделя подробности за различни периоди от живота си – от бурното й детство през тийнейджърската слава, насилствените връзки, майчинството, както и всичко, свързано с двете тежки диагнози – рака на гърдата и множествената склероза. Това е книга за “малко момиче с тъжни очи, което в крайна сметка се превръща в Кристина Апългейт”.
И въпреки че е минало доста време, откакто е била на 4-5 години, отглеждана от самотната си майка, която е водела все нови непознати мъже в дома им, повечето от които наркомани, очите й отново са тъжни, но по други причини. А самата тя е по-силна, по-различна и по-устойчива. И всичко, през което е преминала, е част от нейната история, от която не се срамува.
