През 2021 г. един от най-емблематичните модели на Opel – Astra, влезе в своето шесто поколение. И именно то представляваше най-явния дизайнерски и технологичен скок на модела.
Най-често, когато стане дума за Opel Astra, в главата ни изниква компактен и симпатичен хечбек, който във времето е доказал, че може да бъде многофункционален.
Но комби версията винаги е била предпочитана от хората, които имат нужда от повече пространство в багажника. За моделната 2026 г. Opel Astra получи очаквания и логичен фейслифт.
Дизайнът, разбира се, винаги е бил въпрос на вкус, но лично според мен новата Astra е най-красивата досега. Естествено, един автомобил не може да бъде съден само по външния му вид. Трябва да бъде тестван.
И понеже съм от хората, които обичат хечбеците, но животът вече ми е показал, че мястото в багажника е критично важно, когато имаш дете, реших да тествам комби версията. Иначе казано, Sports Tourer с меко хибридно задвижване.
Най-красивата Astra досега? Наистина!
Вече го казах, затова няма смисъл да повтарям за личните предпочитания. Но е факт, че има модели, дори на някои от премиум марките, които не само че не се харесват на повечето хора, но и търпят критики заради дизайна си.
Случаят с Opel Astra Sports Tourer обаче е коренно различен, защото все още не съм чул и видял някой да казва, че дизайнът не му допада. Той всъщност до голяма степен не е променян, но е обновен с добавени нови елементи и акценти, които хващат окото.
Предната броня е променена и модернизирана и Astra също получава осветенo Blitz лого. То сама по себе си привлича достатъчно вниманието, но в Рюселсхайм, където е ситуирана централата на Opel, са решили да добавят и два вертикални светещи елемента към нея. Единият е ситуиран в капака, а другият под самата емблема. И трябва да призная, че е не само ефектно, но и красиво.
Тези елементи създават осветения дизайн Opel Compass, а новата Astra има привилегията да първият модел на марката, който се възползва от него.
Като цяло светлините са важни за новата Astra, но впечатление прави, че липсват познатите фарове за мъгла. Те просто са станали излишни, защото новите Slim LED фарове са станали по-добри.
По време на теста нямах възможност да се убедя от първа ръка, но от Opel казват, че фаровете се настройват автоматично, когато стане мъгливо и видимостта намалее. С премахването на досегашните фарове за мъгла предната броня е станала не само по-изчистена, но и по-аеродинамична.
Но пък вечер ясно се вижда разликата между новите Intelli-Lux HD LED фарове и старите. Дори с просто око установихме, че обхватът и ширината на светлинния лъч са подобрени. Ако трябва да говорим в цифри – светлинна плътност вече не е 1727 лумена, а 1925 лумена.
Те вече разполагат с над 50 000 елемента, които системата може да включва или изключва, за да не заслепи водача пред нас. Това несъмнено е полезно. Също така, според мен, добрите фарове могат да превърнат дори нощните пътувания в удоволствие.
И така получаваме една още по-красива интерпретация на Opel Vizor – лицето на Opel, което включва решетката, фаровете и емблемата.
Забележителна и отвътре
Факт е, че и преди фейслифта Astra можеше да се похвали с изчистен и симпатичен интериор. Но сега нещата изглеждат дори по-добре, без да се правят драстични промени, каквато е била и идеята, защото това все пак е класически фейслифт, а не ново поколение.
Панелите на вратите вече са от 100% еко материали и са получили нови шарки. Воланът вече е от еко кожа, като в по-голямата си част е перфориран, което определено е много приятно не само на външен вид, но и на допир.
Централната конзола е претърпяла промяна от гледна точка на външен вид. Гланцовото черно покритие, което се драска и зацапва значително по-лесно, вече не е в играта, а на негово място идва сива пластмаса. Тя може би не е чак толкова красива, но определено е значително по-добрият избор откъм поддръжка.
Нещо, което вероятно много хора няма да забележат, но е там, е камерата в предната лява А колона. Нейната функция е да следи дали сме разсеяни или изморени, за да ни напомни, че или е време за почивка, или трябва да държим очите там където им е мястото – на пътя.
За това спомага и фактът, че 10-инчовата инфотейнмънт система е ориентирана към водача. Пътникът отдясно може и да не е много доволен от това, но от гледна точка на шофьор тази конфигурация улеснява не само достъпа до някои функции, но и намалява времето за разсейване.
Няма как да не адмирирам и решението на Opel да запазят цял ред физически бутони за климатичната система. Съвсем различно е, когато искаш да включиш климатика, просто да натиснеш един физически бутон, вместо да ровиш в менюто или да се опитваш да нацелиш иконката на екрана, докато шофираш.
И това не е всичко. В новата Astra Sports Tourer над тези бутони има още цели седем подобни. Те отново имат за цел да направят супер лесно включването/изключването на функции като подгревите на седалките и волана. Има също така бутон за бърз достъп до асистиращите системи, така че да изключим някои от тях лесно, ако решим.
В крайна сметка, може и да сме 2026 г., но някои неща се случват по-добре с добрите стари бутони. По-бързо и най-важното – по-безопасно.
Здраво стъпила на земята, но с поглед към звездите
Astra всъщност е един модел за мечтатели. Може и да не сме се замисляли, но самото име, вдъхновено от звездите, подсказва, че пътят пред нас е само средство, за да достигнем до крайната си, а понякога и мечтана, дестинация.
Всъщност, всяка дестинация е мечтана (освен тази до офиса), защото едва ли има човек, който да не се радва, че след дълъг ден или седмица се прибира у дома при семейството си. Независимо дали ще трябва да шофира 10, 100 или 300 км.
А от Opel са се постарали да направят така, че всяко ежедневно пътуване да бъде комфортно. Но не толкова с окачването, защото в него няма нищо специално. Отпред Astra продължава да разчита на MacPherson, а отзад – на торсионна греда.
Въпреки това, то е надеждно, стегнато и осигурява много добър контрол в завоите. По-голямата работа тук обаче се върши от Intelli седалките.
Още преди няколко месеца, когато тествах новата Frontera, споменах, че те са впечатляващи за сегмента си. Основната възглавница, върху която реално сядаме, има интересен отвор, който бих сравнил с тунел. Той всъщност не е само за красота и ефектност, а и намалява натиска върху седалището.
За ниво Ultimate, двете предни седалки са разработени с немската компания AGR (Aktion Gesunder Rücken), която специализира в създаването на ергономични продукти, които се грижат за иначе изстрадалите ни от седенето в офиса гърбове.
Всичко хубаво, но до момента все още не съм обърнал внимание на задвижването. В началото на текста споменах, че говорим за бензиновата версия с меко хибридно задвижване.
Всъщност, от ноември миналата година Opel спря изцяло производството на Astra с чист бензинов двигател. Той разполагаше със 130 к.с. и имаше избор между механична и автоматична трансмисия. Е, поне засега остава в историята.
И казвам мек хибрид, но реално погледнато знаем, че тази система на Stellantis си се държи като пълен хибрид, защото колата може да се придвижва само на ток, макар и за кратки разстояния с ниска скорост.
Така че е ясно, че под предния капак имаме 3-цилиндров 1.2-литров бензинов двигател с мощност 136 к.с., съчетан с 6-степенна автоматична трансмисия с двоен съединител.
Електромоторът добавя още 21 к.с., за да получим системна мощност от 145 к.с. Наясно съм, че тук има хора, които са започнали да цъкат с език и присвиват недоволно вежди още с прочитането на частта за трите цилиндъра.
На тях мога да кажа само едно – запишете час за тест драйв, седнете зад волана и се убедете сами, че “липсващият” четвърти цилиндър въобще не е драма.
Колата е пъргава и отзивчива и има достатъчно мощност и динамика, за да се правят бързи изпреварвания, когато това е необходимо. За още повече динамика пък винаги може да се включи Sport режимът на шофиране.
Да, Opel Astra не е спортен автомобил, затова и не бива очакванията към него да са такива. Пък и да не забравяме, че в крайна сметка, трябва да спазваме ограниченията по пътя. Не само, за да “не ни снимат”, но и защото пътищата са, за да се придвижваме по тях. Не да се състезаваме.
След тази тирада за скоростта ще се отклоня малко като по криволичещ завой. Защото остана още едно важно нещо за уточняване – размерите.
Хечбек версията, която е наистина симпатична, е дълга 4.374 м, широка 2.062 м, а междуосието е 2.675 м. Всичко това осигурява багажно пространство от 422 литра.
Компактни размери, които са идеални за градски, къси и средни пътувания. Но определено не са достатъчни, когато в картинката имаме (поне) едно дете и целия багаж на света, който идва с него.
Затова и както вече казах, предпочетох Sports Tourer версията. Тя е с почти 27 см по-дълга или ако трябва да бъде пунктуално точен – с 26.8 см. Ширината е същата, но междуосието е 2.732 м. Иначе казано, с 5.7 см по-голямо в сравнение с хечбека.
Така се отваря значително повече пространство в багажника и Opel Astra Sports Tourer може да се похвали с 597 литра обем на багажника. Тук вече говорим за по-сериозно багажно пространство, което ще се хареса не само на хората с деца, но и на тези, на които има се налага често да превозват багаж.