Снощи станахме свидетели на най-важния мач на най-дългото Световно първенство в историята. Един срещу друг се изправиха отборите на Испания и Аржентина и след 90 минути без попадение, испанците станаха шампиони с гола на Феран Торес. А последният съдийски сигнал за двама от футболистите бе не просто край на срещата.
От дни се говори за това, че мачът не беше просто сблъсък на двата отбора, но и среща на поколенията, каквато рядко се вижда. В центъра на вниманието попаднаха 39-годишният Лионел Меси и 19-годишният Ламин Ямал. Две десетилетия разлика във възрастта, но толкова прилики, които се откриват помежду им.
Меси години наред е звездата на Барселона и с тима печелят десетки титли. Именно там днес звезда е Ламин Ямал. Съдбата ги среща именно преди 20 години, а последната им среща снощи пред милиони хора по целия свят символично можем да приемем като предаване на щафетата.
Защото колкото и да си велик в това, което правиш, все някога идва моментът за сбогуване. Той се размина с шанса да стане първия капитан, който вдига два пъти световната купа. Но сякаш още по-разочароващото и за него, и най-вече за аржентинските фенове, се оказа нивото на играта, което демонстрира в решаващия мач.
А след края му, докато испанците ликуваха, утеха за Лионел Меси се оказаха скандиранията на името му от трибуните. Сълзите в очите му говореха достатъчно и направиха сцената да изглежда като сбогуване с националния тим, въпреки че все още не е обявено подобно решение, когато обаче изглежда напълно логично в тази ситуация. Или поне ще бъде последният му Мондиал.
И в този момент сълзите от тъга се сляха с тези от щастие по лицето на Ламин Ямал, който поздрави Меси с прегръдка и няколко разменени думи. Символичен момент на предаване на щафетата, след който вече нищо няма да е същото. И това е напълно в реда на нещата.
А на терена след победата на Испания излезе и братът на Ламин Ямал, който е все още малък, но изглежда е попил доста от батко си и нищо чудно и той да тръгне по стъпките му.
