Преди повече от 30 години Брук Шийлдс e сексуално насилена от влиятелен продуцент от Холивуд. Но тя така и не казва нито дума. “Никой няма да ми повярва”, мисли си актрисата тогава. “Хората не вярваха на тези истории по онова време. Мислех, че никога повече няма да работя.”
Историята за своето сексуално посегателство Брук Шийлд споделя с подробности в предстоящия документален филм от две части, Brooke Shields: Pretty Baby, чиято премиера ще бъде на 3 април в Hulu. Едно дълбоко гмуркане в живота ѝ на младото момиче, чиито сексуализирани роли във филми като “Хубавицата” (където тя играе детска проститутка) и “Синята лагуна” я превръщат в обект на очарование, възмущение и поп-културен феномен.
Филмът ѝ обаче е и и една история за красотата на разкриването на истината. “Докато правих документалния филм, видях цялата истина накуп и като се замисля е цяло чудо, че оцелях”, казва 57-годишната актриса пред People.
“Отне ми много време да го осмисля и осъзная”, разкрива Шийлдс за нападението, извършено през 20-те й години. В онези години тя е наскоро завършила Принстънския университет и не може да си намери много работа, “най-ниската точка в моята кариера”, спомня си тя. Ето защо с въодушевление приема поканата за вечеря на холивудския продуцент, когото наивно смята за свой приятел. Вярва, че той ще ѝ предложи роля във филм, за да се върне обратно в играта след няколкогодишната пауза. След като хапват, продуцентът ѝ казва, че ще ѝ извика такси от хотелската си стая и ѝ предлага да се качи с него, за да не чака сама в ресторанта. Брук се съгласява.
“Влезе в банята и излезе от там напълно гол. Нападна ме внезапно. Не беше точно борба, защото в същата секунда замръзнах и останах вцепенена през цялото време. Не исках да се боря, защото се страхувах, че ще ме убие. Направих това, което бях практикувала и преди – отделих се от тялото си. Бог знае колко съм добра в това”, разказва Шийлдс във филма си.
Актрисата разкрива, че на тръгване от хотела плаче по целия път, а малко след това започва да обвинява себе си. “Продължавах да повтарям: “Не трябваше да го правя. Защо се качих с него? Не трябваше да пия това питие на вечеря.”
В разказа си тя описва психическата въртележка, през която минава, за да превъзмогне травмата. Първо се обвинява, след това се опитва да забрави, а сега споделя, че е по-скоро е много гневна. “Сега съм по-ядосана, отколкото бях тогава.” Когато фазата на самоосъждане отшумява, Шийлдс решава да забрави за инцидента и да се преструва, че изнасилването никога не се е случвало. Избирателната амнезия по онова време е неин естествен талант. Преценява, че за нея ще е по-добре да заличи дадения спомен от ума си и го прави.
“Това беше моята техника за справяне с проблемите. Поглеждайки към живота си днес, вярвам, че тя ми е помогнала да оцелея. Истинско чудо е, че запазих оптимизма и желанието си за живот”, твърди Брук Шийлдс.
Решава да сподели само с един човек – с нейния близък приятел и някогашен консултант по сигурността Гавин де Бекер. Той я съветва да се справи с травмата сама, без да намесва медиите, тъй като журналистите през 80-те проявяват не по-малко хищническо поведение към актрисата.
Сега обаче Брук Шийлд решава да сподели със света горчивия си опит “с надеждата да помогне на хората да не се чувстват сами”. “Всеки се справя със собствената си травма в различна времева линия. Искам да бъда защитник на това жените да могат свободно да говорят. Искам да покажа как всяка жена има право да сподели историята си така, както я помни, без притеснение, че разказът ѝ е смущаващ и може да засегне кариерата ѝ.”
