Изглежда всяко музикално поколение, в което се откроява даден изпълнител с невероятен вокален диапазон, започва неминуемо да прави сравнение с Робърт Плант, фронтмен на една от най-великите рок групи съществували някога – Led Zeppelin.
Оказва се, че това се е случвало доста често на Крис Корнел от Soundgarden в ранните дни на групата. Но явно това не е допадало особено на харизматичния вокалист, който си отиде през 2017 г., и дори не се е опитвал да го крие.
Затова е получавал съвети от свои колеги и приятели как да се справи и да омаловажи подобни сравнения.
Говорейки наскоро пред Ultimate Guitar, Дейв Уиндорф от американската рок банда Monster Magnet си спомня за Корнел в началото на музикалната му кариера. “Крис беше като месиански фронтмен. Като стара школа. Идваше му някак естествено, отвътре. Сваляше ризата и владееше публиката. Затова не можех да повярвам, когато дойде при мен и се оплака: “О, тези хора ме гледат така, сякаш съм някакъв Робърт Плант или нещо подобно.”
Тогава му каза казах: “Е, пич, защо просто не си облечеш ризата? Когато излезеш с микрофон в ръка и гледаш хората със свалена риза, наистина така, сякаш се опитваш да бъдеш Плант. Знам, че не го правиш умишлено, но те го възприемат по този начин.”
Уиндорф разказва и за ранните борби на Крис Корнел с пресата и начина по който го възприемат и представят. “Веднъж разговарях с него, той беше супер мил човек, и ми сподели тревогите си. А аз му казах буквално, че е луд и че ако аз самият звуча и изглеждам като него, абсолютно нямаше да ми пука. И че като цяло на никой не му пука толкова, колкото той си мисли. no tой беше такъв, отдаваше твърде много внимание на всичко.”
По-нататък, отразявайки енергията на ранните Soundgarden, фронтменът на Monster Magnet обясни: “Бен Шепърд, басистът на групата, беше маниак, подскачаше наоколо и влачеше китарата си по сцената. А Крис просто се раздаваше докрай всяка вечер. И тълпата го обожаваше – и буквално го носеше на ръце.
Ким Тайл пък вършеше фантастично нещата на китарата, направо летеше. А Мат Камерън е един от най-добрите барабанисти, които мисля, съм виждал. Така че всичко си беше на мястото. Беше истински рок. Бяха невероятни времена.”
