13 донесе късмет на Нели Рангелова, която грабна първа награда с песента “Чай от ласки” на ежегодния Международен Фестивал за българска поп и рок музика “София 2023”, който се проведе ден след празника на столицата София пред пълна зала 1 на НДК.
Няколко дни по-рано голямата ни певица отпразнува и своя рожден ден, а тази награда се оказа неочаквана изненада за нея.
В откровен разговор пред БЛИЦ Нели Рангелова сподели за всички вълнуващи моменти, които й се случват в последно време. Както и за нещо много специално, което ще се случи през октомври и вече чука на вратата…
– Нели, честита награда! Явяваш се за първи път на този Фестивал и се оказа приятно, но неочаквано изненадана…
– Благодаря ти много! Ще започна първо от там, че аз много отдавна избягвам да се явявам на конкурси, поради простия факт, че смятам, че има достатъчно млади и талантливи изпълнители, които биха могли да представят песните. Но в момента, в който Рафи Жамакорцян и Косьо Филипов ме поканиха, приех, въпреки че в началото реагирах с: “А защо трябва да пея аз тази песен, нека да я изпее някой млад човек, за да няма после пак реакции от типа: Нели Рангелова, колко години, туй – онуй”. Но Косьо настоя.
На мен много ми хареса и текста, и песента “Чай от ласки”. Естествено, както обикновено, никога не съм си и представяла, че мога да спечеля награда. Защото никога не съм била амбициозна по отношение на фестивалите. В работата – да, но не и на фестивали, тъй като самата аз съм журирала на много и знам, че това е субективна оценка на всеки един член на журито. Не съм чакала, нито съм се надявала дори на награда.
Когато отидохме на репетицията с група “Спринт” и Пейо Пеев, на когото благодаря за чудесната организация, казах, че нямам големи очаквания. Той се учуди и каза: “Защо, песента ти е толкова хубава!” Но така или иначе аз изобщо не отидох с голямата кошница, както се казва. В момента, в който спрях да пея, а през цялото време се притеснявах да не объркам някъде текста от притеснение, и видях оценките на десет човека жури с 10-ки, искам да ти кажа, че направо ми се подкосиха краката.
Казах си: “Това не може да е истина! Абсурд! Не е възможно!” До последния момент изобщо не бях сигурна, защото знам, че всичко е сметки, не знаех и другите колеги какви оценки са получили.
И през годините, когато съм представяла песни, и не съм получавала награди, никога не съм се сърдела, не съм обвинявала никого. На този Фестивал дадох всичко от себе си. Мисля си, че след толкова години знам как да овладея сцената и да представя песента.
И тази награда беше огромния подарък за мен по случай моя рожден ден, който бе преди броени дни. Така си го възприех. Като някакъв знак, че това е възможност и да се видя с много колеги, с вас, журналистите, усетих го като един много добър предвестник.
– Минути, след като получи статутката, ти обяви пред всички и как точно мислиш да посрещнеш своите 45 години на сцената…
– Да, така беше. До този момент не бях афиширала моя предстоящ концерт, но когато получих от Пейо Пеев плакета за 45 години на сцена, реших, че е момента е удачен. Даже с плакатите не съм готова още, в проект са (смее се), както обикновено. Но за мен ще бъде голямо удоволствие и чест, ако залата ме посрещне и ми даде тази любов, която аз ще й дам предварително. Концертът е на 17 октомври в залата на Софийска опера и балет.
За мен това е един храм, който носи духа на големите ни певци и прима балерини. Това е едно по-различно и много респектиращо място, което ще ми донесе на мен самата различно усещане. Някой ме беше попитал дали е вярно, че съм казала, че всички трябва да бъдат с дрескод: червено (смее се).
– Доколкото те познавам, не вярвам да си го казала?
– Не съм, не съм, да (смее се) Но има нещо много интересно. Когато ходих в Софийската опера, видях една бележка, на която са дадени указания относно начина, по който трябва да бъдат облечени хората, които ще я посетят. Стори ми се някак забавно, защото не мога да си представя някой да отиде по къси гащи и маратонки.
– Не е сигурно…
– Е да, щом има такава бележка.. Но това наистина е едно много различно място, което, мисля си, че би ми отивало. Дай Боже всичко да бъде наред. Подготовката е много трудна. Занимавам се абсолютно сама с всичко, няма хора, които да ми съдействат относно организацията. Разбира се, имам подкрепата на Столична община. Все очаквам да чуя мнението и на Министерство на културата по въпроса.
Слава Богу, получих финансова подкрепа от един човек, на когото безкрайно благодаря – това е Стефан Трифонов, който е акаунт мениджър на Електра Еъруейс. Това е българска чартърна самолетна компания. Това бяха единствените хора, които казаха: “Да” на възможността да ми подадат ръка в този момент.
В днешно време трудно се случват нещата. Бавно получаваш отговорите. Но това е при всички, не е само мой проблем. А и обществото има толкова много проблеми, че е излишно аз да се оплаквам. Имам щастието до мен да бъдат и Дани Милев и музикантите му, които са прекрасни и с които съм работила много.
Ще подам ръка на много млади хора, включително и на едно 8-годишно момиченце Мария, което пее прекрасно. На сцената ще излезе и Невена Пейкова, с която миналата година записахме прекрасен дует “Искам да съм като теб”. А също и прекрасните “Вая денс” – едни чудни класически балерини, много сладки. И не на последно място, а даже на първо – моят голям приятел в музиката Георги Христов. Голямата, дори и за мен, изненада е, че имам съгласието на голямата наша световна прима балерина Марта Петкова.
Знаеш, че на моите концерти съм пяла с всички колеги – и с Мария Илиева, която обожавам, и с Миро, и с Графа, и с Васил Найденов, Вили и Краси от дует “Шик”, не мога да ги изброя, защото със сигурност ще пропусна някого. Но този път поисках да направя с по-млади хора, на които да дам шанс, да им кажа: “Ето, това е голямата сцена и ако наистина това ще бъде вашия път в живота, вижте какво трябва да се случи, какви емоции трябва да изпитате.”
– Правиш една своеобразна приемственост, с целия блясък, който тя заслужава!
– Да, точно така, защото има много млади и талантливи хора, които не намират своето рамо и подкрепа. Толкова много песни от репертоара ми пеят децата по конкурси и фестивали, и това означава, че има и съвсем млади хора, които се учат от мен.
– Като човек, който вярва в знаците на съдбата, как приемаш, че получи голямата награда точно на 13-тото поред издание на Фестивала за поп и рок музика, при все, че числото, според мнозина, е фатално? Лично според мен е късметлийско!
– Ооо, аз даже не съм се замислила, че това е 13-то издание, просто беше съвсем близо до моя рожден ден и го възприех за знак от съдбата. Тази награда ме направи толкова щастлива! Буквално ме върна много години назад във времето, когато спечелих “Златния Орфей”, когато спечелих Гран при в Америка, Братиславска Лира… да не ги изброявам. Върна ме към онези емоции и мога да те уверя, че сега на сцената се притеснявах по същия начин, по който съм се притеснявала и тогава, независимо от това колко години вече съм на сцена. Ако един артист не се вълнува и не се притеснява, значи е изпаднал в някакъв коловоз, рутина.
Вглеждам се в знаците на съдбата, да. И дано това да ми донесе много хубава емоция, да се получи един прекрасен концерт, независимо от всички трудности, които изпитвам около подготовката му.
– А как ти рефлектира, чисто човешки, цялото това напрежение покрай подготовката на концерта?
– На последния ми концерт в зала 1 на НДК имах някакъв вирус и не чувах с едното ухо. Никой не го разбра, но аз през цялото време чувах моно, а не стерео с лявото си ухо, а дясното беше с памук. Имала съм случай и преди концерта в зала “България”, ако си спомняш. Тогава се наложи да го отменя за определен период, защото такъв жесток грип ме хвана, че изобщо не можех да говоря, камо ли да пея.
Случвало ми се е и преди да ми слагат инжекции, само и само да мога да пея. Това не касае само мен, но въпреки че на мен винаги все нещо ми се случва, да чукам на дърво, дано този път няма такива случки. Явно при мен любовта и победите сякаш винаги се получават след доста трудности.
– Значи си боец не само в музиката! А имало ли е моменти, в които си се отчайвала?
– О, да, така е, боец съм, въпреки че е имало и моменти, в които, признавам, съм се отчайвала. По принцип съм боец и съм човек, който обича да си постига целите. Но е много важно да кажа, че не правя всичко това сама, защото аз съм Нели Рангелова благодарение на всички автори на музика, на текст, на аранжимент, които са изграждали моето име и стил през всичките тези години – от самото начало до този момент. Без тях никога не бих била Нели Рангелова.
Затова и имам огромно уважение към хората, с които работя, но не само към авторите, а и към гримьорите, стилистите, фризьорите, към всички хора, които ме правят да изглеждам това, което съм на сцената.
Ти знаеш, в живота съм съвсем различна. Имам много голямо чувство за хумор. Не съм надута, не отказвам разговор или снимки, с когото и да е било, не се звездея, държа си се съвсем нормално, а може пък понякога това е и малко недостатък, защото има хора, които прекаляват. В личен план обаче, вечно намирам кусури на всичко, като типична зодия Дева, което не е много добре.
– Твоята родна къща в Монтана пострада при потопа, който се случи наскоро у нас. Какви са щетите?
– Вярно е, да, но в сравнение с толкова много хора, на които цялата покъщнина беше наводнена, целите етажи, моето не е нищо. Реката, която е в близост до нашата къща, просто преля и беше заляла всичко наоколо. Благодарение на семейството, което се грижи за къщата, успяхме своевременно да се справим. А аз го и видях, защото имам видеонаблюдение на къщата, и веднага тръгнахме натам.
Имах много съсипани стари плочи, плакати, дискове, но какво да се прави, това е, случило се е, не е болка за умиране. Имаше хора, които пострадаха много повече, а също и такива, които дори останаха на улицата. Каквото за всички, това и за мен. Всички хора сме еднакви.
– Като казваш “Всички хора сме еднакви”, веднага се сещам за нелепото дело, което в момента се води срещу Милена Славова. Какво мислиш за това?
– Аз това изобщо не го разбирам. Милена е един прекрасен човек. Толкова е талантлива и обичана от хората. Не мога да разбера изобщо това дело, но го отчитам като някаква тенденция през последните няколко години, покрай тази Истанбулска конвенция, цялото говорене за То, Тя, Те и т.н. Наистина не го разбирам. Аз специално съм на страната на Милена, но като гледам как вървят нещата в цял свят, се сещам как навремето беше обидно да наречеш човек с тъмна кожа “негър”, беше и подсъдно.
Сега сякаш не можеш да наречеш правилно и с истинското му име човек, който е с различна сексуална ориентация, и затова трябва да бъдеш хулен. Не виждам смисъл. Аз самата никога не съм имала против това, имам много приятели, които са с друга ориентация, но нито ги виня, нито ги упреквам. Освен това това е лична позиция на Милена, на която тя има право, като всяко друго човешко същество, това е нейното мислене и нейната ценностна система. Защо това трябва да бъде подсъдно?!
Времето става много особено. Човек хем трябва постоянно да внимава какво говори, какво мисли, ами и къде стъпва, сакън да не обидиш някого./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
