Renault има славата, че обича да слуша клиентите си и им дава точно това, от което имат нужда. Прави го и с най-новия си хибриден модел Symbioz, който е симбиоза от най-доброто, което предлагаше Renault 16 и Renault Espace.
Всъщност, французите вярват, че са създали автомобил за живота, който отговаря на потребностите на широк кръг хора. Бяхме склонни да им повярваме, когато преди няколко месеца показаха колата за първи път. А сега, след като вече я покарахме, сме убедени, че е така.
Позициониран в C-сегмента, Renault Symbioz е компактен SUV, но с предостатъчно място за багаж и пасажери. Уютен – за да минава дългият път неусетно. Има си хибридно задвижване, както и модерен, просторен и функционален интериор. А външният му вид не предполага нищо друго, освен любов от пръв поглед.
Любов от пръв поглед
Symbioz стъпва на удължения вариант на платформата CMF-B, който се използва също от по-малките Clio и Captur (B-сегмент), както и от Arkana (C-сегмент). Моделът следва неотлъчно новия дизайнерски език на Renault, който е дързък, секси и държи погледите неприлично дълго. Ще открием и много сходни черти (и отвън, и отвътре) с новия Captur.
Предната решетка е затворена и с новата емблема на Renault, а необходимият за охлаждане въздух си е намерил своя път през два отсека под и над регистрационния номер. От двете страни на напомнящите гръмотевица дневни светлини умело са скрити още два въздушни отвора, насочващи въздушната струя право към предните колела. А заострените фарове и леко обемната (заради стоповете) задната част придават на Symbioz стегнат, динамичен и дори леко спортен силует.
Да настъпим газта
Нека още отсега да си го кажем: Symbioz няма характера на спортен и мощен автомобил, и никога не се е опитвал да се прави на такъв. Под предния капак се крие хибридния двигател на Renault E-Tech hybrid 145.
Това означава, че серийно разполага с 1.6-литров, 4-цилиндров бензинов двигател с мощност 94 к.с., подпомаган от два електромотора – 36 кВ eлектромотор и 18 кВ стартер генератор.
Очаквано за хибриден автомобил, батерията е малка – 1.2 кВтч. От Renault обаче гарантират, че до 80% от придвижването ни в града ще бъде на електричество.
Имахме възможността да караме колата не само в градски условия, но и по магистрала. В града автомобилът напълно недоловимо превключва към електрически режим, когато прецени, че това е възможно. На магистралата пък не изпитва затруднения в поддържането на скорости между 120 и 140 км/ч с трима пасажери и малко ръчен багаж в отзад.
Но прави впечатление, че при доускорение в скоростите над 70 км/ч хибридната система сякаш се замисля леко преди да ни осигури желания резултат. Същото нещо забелязахме и при Rafale, който стои на върха на гамата на Renault. Но пък миг по-късно ускорението е налице.
В спортен режим Symbioz не става състезателен автомобил, но е много по-пъргав – точно толкова, колкото е нужно, когато искаме да изпреварим бързо и безопасно.
В смесен режим на работа с доста игра между режимите на шофиране отчетохме много приличен разход от 5.1 л/100 км. Не е като този, посочен от WLTP (4.6 л/100 км), но това е нормално, защото сме го карали в напълно реални условия и въобще не сме целили икономия.
Автомобил за живота
Когато казва, че Symbioz е автомобил за живота, Renault въобще не се шегува. Позициониран между Captur и по-големия Austral, интериорът му ни кара да се чувстваме почти като у дома.
Менюто на вертикално разположения 10.4-инчов сензорен дисплей е интуитивно, като използва системата OpenR Link с вградени Google услуги, базирана на Android Automotive 12. Затова и човек бързо се ориентира откъде например да смени режимите на шофиране или да ги персонализира. При всички нива на оборудване французите са сложили два USB-C порта отпред и два отзад, така че зареждането на телефони и други устройства да е лесно и удобно. А като стандарт отпред получаваме и индукционно зарядно устройство.
Готови сме да стиснем и двете ръце на дизайнерите, решили да оставят в иначе модерния интериор и физически бутони. Те са точно под въпросния екран и с тях бързо и лесно управляваме важни неща като климатичната система и подгрева на волана и седалките. Копчетата на волана отново са физически, което също отчитаме като плюс, защото разсейването става още по-малко.
Но дори да отклоним поглед от пътя, страшно няма – Renault Symbioz разполага с цял куп асистиращи системи (над 24). Автономното шофиране от второ ниво е усъвършенствано и с него автомобилът не само следи лентите, но и спазва нужната дистанция с останалите участници в движението.
Клъстърът пред водача е 10.3-инчов, споделя същата графика като този в Rafale и с него също се борави лесно и интуитивно.
От лявата страна на волана пък е материализирано поредното доказателство, че французите, че слушат клиентите си – бутонът My Safety. С няколко натискания бързо и лесно можем както да изключим всички системи за подпомагане, така и да настроим кои от тях да работят и кои – не. А това е адски удобно по време на шофиране.
Отзад положението може да бъде описано с две думи – достатъчно просторно. Има достатъчно място както за краката, така и за главата, дори за високи над 1.85 м пасажери. Но истински впечатляващ е панорамният покрив Solarbay, какъвто французите представиха за първи път при Rafale и Scénic E-Tech Electric. Системата е иновативна и се управлява както чрез физически бутон, така и с гласова команда. Променя и плътността си, което върши страхотна работа, защото без да се лишаваме от естествена светлина в купето, парещите лъчи на слънцето не се усещат.
Плъзгащата се задна седалка се мести с до 16 сантиметра напред, така че да увеличи багажното пространство от 492 литра на 624 литра. Самият багажник пък разполага с двойно дъно, което определено е удобно, когато се чудим как точно да намерим място и за тротинетката на детето.
Renault Symbioz е като швейцарско ножче – винаги е под ръка и винаги има това, което ни трябва. Шофирането му е удоволствие, седалките и отпред, и отзад са удобни за дълъг път, обезшумяването е достатъчно добро, за да вървят разговорите между хората отпред и отзад без навикване и с лекота – дори при високи скорости.
Доста лесно спечели и сърцата ни, защото от краткия ни досег със Symbioz почти не усетихме нещо да ни липсва. Освен може би малко повече мощност.
