Петър Антонов в момента играе ключова роля в сериала на bTV “Мен не ме мислете”. Образ, който се оказва напълно непознат за него и същевременно сериозно предизвикателство. Самият той, като човек и артист обаче, се оказва не по-малко интригуващ. Талантът му е оценен подобаващо и в Италия, където преди години става единственият българин във филмовата агенция на Микеле Плачидо.
За Петър Антонов и добрите, и лошите образи са въпрос на майсторлък и творчески умения. И ролята му в „Мен не ме мислете”, потвърждава по категоричен начин това. Ако не сте го гледали все още, не пропускайте, за да уверите сами!
Разговорът с него е от онези откровени истории, които се споделят сякаш на един дъх – без подготовка и без очаквания. А някои от отговорите му със сигурност ще накарат мнозина да се замислят.
– Колко голямо предизвикателство се оказа ролята ти в „Мен не ме мислете“? И харесва ли ти образа, който пресъздаваш?
– Когато кастинг директорът Гергана Кадиева се свърза с мен в началото, ми каза: „Има една роля за теб, мисля, че е много добра, искам да я прочетеш!“ След прочита видях, че става дума за нещо, което не съм правил до момента. Впечатли ме. Много й благодаря, защото това показа една друга част от артистичния ми характер, която не знаех, че притежавам. Много ми харесва, в интерес на истината. И да, оказа се сериозно предизвикателство.
– Предполагам, че не кореспондира с реалния ти образ в живота? Или бъркам?
– Абсолютно не кореспондира. Аз съм пълна противоположност като човешко същество. Ролята е много добре измислена. Смятам, че Александър Чобанов е много талантлив автор и определено ме изненада положително.
– Каква беше първоначалната ти асоциация, след като чу заглавието на сериала „Мен не ме мислете“? Не отразява ли много точно отношенията между и на хората в много ситуации в днешно време?!
– Ами да, права си, така е. Добре измислено е. Екипът и сценаристите, които стоят зад сериала, са може би едни от най-добрите на родна територия. Има изключителни професионалисти, които работят зад кадър, които наистина са абсолютно безкомпромисни към това, което правят, освен че са много добри човеци. Много съм радостен да установя всичко това, защото, общо взето, времената са такива, че всеки отива да си вземе парите и нищо не го интересува. А тук не е така.
Режисьорите Димитър Димитров и Роги, операторите Борето Славков, Мартин Балкански, са просто страхотни. Сюжетът много точно пресъздава реалността – такава, каквато я живеем днес. И въпреки този фантастичен екип, не мога да не отбележа, че и актьорите са много важни. Без тях тази реалност няма да може да бъде адекватно интерпретирана и изиграна.
– Сериалът се случва, надявам се вече на изхода от коронавирус пандемията, която повлия на всички. На теб как ти се отрази, какво промени?
– Пандемията се отрази наистина на всички хора, на лекарите най-вече, но и ние изключително много изпатихме, защото… ще го кажа направо… държавата буквално се подигра с нас! Абсолютно нищо не направи! Не искам да говоря за конкретни финансови средства, но след появата на пандемията, всички тези сектори трябваше да бъдат адекватно подпомогнати.
Ще дам един пример с Германия – точно когато дойде пандемията, бях на турне там, в Берлин. Оказа се, че държавата там дава по 2500 евро на всичките си действащи артисти, без изключение, без да се интересува кой къде какво прави, а на другите се е помагало по друг начин. И това нещо държавата го прави две години, всеки Божи месец! Съжалявам, че говоря за финанси, но това е толкова важно и точно толкова реално, колкото и всичко друго от живота, за което си говорим.
– Обикновеният човек вероятно ще си каже – да, но между България и Германия има вселена разстояние, от гледна точка на икономика, политика, здравеопазване и т.н. …
– Да, така е, знам, че за мнозина подобно сравнение е неуместно… Но живеем в 21 век и е изморително, обидно, даже мерзко да ги има още тези теми в подобни ситуации, а за жалост те са факт. Наясно съм, че това ще е първата реакция на всеки, който чете. А втората, вероятно, ще е: „А защо не отидеш тогава да работиш в Германия?!“. Подобни приказки винаги ще има, но е хубаво и да има информираност, да се знае кое как се прави по света. Какво да ти кажа… времената са наистина ужасни, пандемия, а сега и война, но ако се върнем на темата за сериала – сюжетно той наистина е много обединителен, и много показателен точно за този период, който преминаваме. Подходящ е и за всички възрасти, и за всички социални слоеве. Добре е да го оценим.
Независимо какво ще се появи – пандемия или война, артистите не спират да работят в нашата държава. Не спират да се трудят. Смятам, че точно те са много необходими, особено в такива времена. Абсолютно необходими, не само за психическото здраве на хората, а и за всичко останало, което ни заобикаля.
– Може би не е случайно за теб, че наскоро бе част от спектакъла „Абсурдни времена“, който е по стихове на Маргарита Петкова и Добромир Банев… Всички ние живеем в тях, но смяташ ли, че това, което се случва на сцената, повлиява за една по-калена психика в живота?
– О, разбира се, така е. Много добре казано! Да, това са същите тези абсурдни времена, въпреки че в представлението се говори за любов, а тя е абсолютно обединителен фактор за всичко. В момента репетирам една фантастична пиеса на Яна Борисова – “Място, наречено другаде”, заедно с Боряна Братоева и режисьор Димитър Коцев – Шошо, която е разказ за това как се случва любовта между непознати.
Това е и разказ за приятелството. За тези моменти, които ни карат да излизаме от кожата си, да не бъдем себе си. Да бъда част от този проект, е фантастично усещане за мен. С Боряна Братоева сме много щастливи и абсолютно обладани от чувството да бъдем артисти.
– Правиш ли още лапсуси и гафове на сцената или това е по-честа „привилегия“ на прохождащите още актьори?
– Правя, как (усмихва се). Лапсусите са част от работата ни и понякога са много симпатични и приятни, друг път доста нелепи. Не може без тях, няма как. Човек, колкото и да се старае да е прецизен, не може да не сбърка някъде – това се случва обикновено, когато влагаш много, за да интерпретираш образа, който градиш.
– А музиката не ти ли липсва?
– Истината е, че отдавна не се занимавам с музика. Не смятам, че съм музикант, по-скоро съм много музикален. Това беше един период от кариерата ми, в който бях избрал едно пространство от пет минути, в което да изразявам себе си, по един или друг начин, къде добре, къде не чак толкова… Към днешна дата ме интересува само театър и кино, нищо друго.
– Не са малко примерите за твои колеги актьори, влезли в даден момент в политиката. Знам, че си имал предложение, което обаче категорично си отказал. Защо?
– При мен имаше няколко предложения, ако трябва да бъда откровен. Смятам обаче, че човек трябва да прави това, което най-добре умее. Никога не бих влязъл в политиката, особено пък по начина, по който тя се случва в момента в България. Абсолютно категорично! Нямам никакъв интерес, нито желание. Добре си ми е в моето си пространство, където съм себе си и съм изключително удовлетворен от нещата, които ми се случват. Ще се съсредоточа само върху това, за да успявам да правя своите добри опити да реализирам ролите си, както трябва.
– Има ли нещо, с което никога не би направил компромис, независимо от обстоятелствата?
– Не бих направил компромис с достойнството си на артист. И не бих правил компромис от неуважението между хората – това ме отблъсква истински.
– Покрай „Мен не ме мислете“, отваря ли се глад и за кино?
– О, да, разбира се. Имам този глад, като се има предвид, че продукциите, които излизат, не са достатъчно, за да могат всички талантливи артисти в България да се изявят, а те наистина са много. Благодаря за късмета, който имам. Мисля, че успявам да плувам добре в кино водите./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА
