“Толкова красиво и талантливо е това момиче” – това си казахме, когато за първи път гледахме Климентина Фърцова в сериала “Войната на буквите” по БНТ. И въпреки че вече познавахме работата ѝ от “Голата истина за група Жигули”, “Вина”, “Белези” и в пиесата “Закуска в Тифани”, за пореден път останахме поразени от силното ѝ присъствие на екрана.
А след последния разговор с нея, се убедихме, че освен красива и добра актриса, е и една много остроумна и интелигентна дама. И като доказателство за думите ни, идват следващите редове.
На въпрос “Има ли нещо, което хората не знаят за Климентина Фърцова, а трябва”, отвръща с думите: “Чак пък да трябва – не. Иначе как ще си фантазират останалата част?” А трите думи, с които описва себе си – “толкова обичам морето”, са дори още по-красноречиви.
Когато не е ангажирана в киното или театъра, Климентина се отдава на любимите си занимания – да пътува, да чете, да свири, да гледа отново някой филм, който обича, или пък някой нов. Както подчертава, това с липсата на време винаги е било най-обикновено оправдание. Защото “когато имаш желание за нещо, време винаги се намира”.
Що се отнася до професионалния ѝ път, който тепърва има да извърви, Климентина леко ни открехва завесата на някои свои желания. Като това с кого все още не е била заедно на сцена или пред камера, а толкова много иска. И ако заподозрените колеги актьори и актриси са толкова много, че няма да ѝ стигне търпението да сподели всяко име, то за режисьора е 100% категорична.
“Ще си позволя малко нахалство и ще кажа, че направо си умирам да снимам в някой филм на Деймиън Шазел, без значение от актьорите в него.”
И докато чакаме френско-американският режисьор, който стои зад филми като “Вавилон”, “Камшичен удар”, “Ла Ла Ленд”, “Първият човек”, един ден да забележи Климентина и да ѝ даде шанс на блесне и извън родното кино, я питаме какво да очакваме от нея в близко бъдеще.
Признава, че засега плановете ѝ са главно ориентирани към театъра. През февруари беше премиерата на пиесата “Отблизо” в Драматичен театър Пловдив. Текстът засяга актуални теми и провокира с въпроси, над които можем хем да разсъждаваме, хем да поплачем и да се посмеем.
Затова и Климентина ни призовава (и най-вече младата аудитория) да посетим спектакъла. Следващата дата е 22 март. Но преди да се отправим към театъра, нека се върнем към образа ѝ на Мария във “Войната на буквите”. Роля, която продължава да ни вълнува така силно, както още в първата ѝ сцена като византийската принцеса.
Имахте ли трудности при подготовката за ролята?
Роля в киното за мен винаги е било и ще бъде предизвикателство, понеже в академията не сме наблягали особено върху работата пред камера. С осветлението и марките бяхме скарани в началото, нищо че не снимам за първи път. Но слушам режисьора, оператора, добавям малко интуиция и магията започва.
Коя е любимата ви сцена от “Войната на буквите”?
За любима не знам, но със сигурност имам запомнящ се спомен със сцената от кастинга, който се разви в седем кръга. Това беше първото запознанство на Баян и Мария. Толкова въртяхме този текст, с различни задачи и партньори, бас държа, че още помня репликите.
С какво ви спечели Мария и какво харесвате в нея?
Мария е момиче от друго време, място, с други навици, друго възпитание, други страхове – това беше ново и любопитно за мен. Защото ако днес не можеш да си с човека, когото обичаш, сърцето ти е разбито. През Средновековието обаче, ако копнежите ти не отговарят на плановете на империята, най-просто казано можеш да се тревожиш за живота си. Трябва да си изключително дипломатичен, умен и ловък в действията си, за да оцелееш в едно такова освирепяло време.
Днес живеем в прекалено модерно общество, където имаме пълна свобода и трудно можем да се поставим в подобни ситуации, в които всичко е на живот и смърт. Колкото по-голям е залогът, толкова по-извънредни са и мерките, които предприемаш.
Мария носи в себе си тема, която ми е много близка – за свободата на човешкия дух. И това, което толкова харесвам в нея, е, че смело и безотговорно се хвърля в танца на ирационалните си страсти, защото те са чисти по начало. “Ако тая страст е грях, то с радост ви признавам, че не зная нищо по-хубаво от танца” – един гениален поет го е казал.
