Красота, финес, изящество, талант са едни от първите думи, които изникват в съзнанието ни, докато гледаме как играе Кристина Верославова в сериала “Вина” на БНТ. И явно не сме единствените, защото младата актриса и модел се радва на успешна кариера както в България, така и в чужбина. Още от ранна възраст модните ѝ ангажименти я отвеждат в САЩ, където завършва и актьорско майсторство. Първоначално уверено започва да следва своя път в театъра, но на по-късен етап се пренасочва към големия и малкия екран.
И макар покрай участието в сериалите “Татковци” и “Вина” Кристина да е вече добре познато лице и в България, все още някои интересни подробности за живота ѝ убягват на много хора. Като това, че един ден иска да има кон или че никога не е ходила на масаж.
Ако помолим някой от близките ѝ да я опише, Кристина смята, че всеки би ни казал нещо различно. “А аз пък съвсем си нямам идея, знам само, че се опитвам да бъда добър човек.”
Не крие, че времето сякаш никога не ѝ стига за хората, които обича. Но ако има такова, освен сред близки, обича да го прекарва, в самотни разходки из улиците с часове. Това е и едно от любимите ѝ занимания.
Кристина признава, че никога не е гледала на моделството като на кариера, а като на начин да изкарва пари, за да прави нещата, които иска. Като например да запише висше в Англия.
“Конкретно за актьорството, от малка си говоря сама постоянно, имитирам други хора, разигравам си сцени сама. Просто ми отне доста време да осъзная, че си има професия за тази ми страст.”
А веднъж запалена искрата по сцената в нея, Кристина смята, че едва ли може да бъде изгасена някога. Защото както в киното, така и в театъра, винаги се намира по нещо, което продължава да я впечатлява и изумява.
Точно като смелостта да се създаде филм или постановка. Убедена е също, че работата с всеки един актьор ѝ носи нещо специално – и винаги има какво да вземе, или да научи от него.
Затова и е благодарна от възможността да играе заедно с актьорите от “Вина”, между които несъмнено се открояват имената на Михаил Билалов, Елена Телбис, Владимир Зомбори, Параскела Джукелова, Силвия Лулчева, Герасим Георгиев – Геро, Климентина Фърцова и други.
В дебютния сезон на сериала героинята ѝ Марта се завръща от Калифорния заедно със съпруга си Филип (Владимир Зомбори), за да продаде семейната винарна. И ако плановете им малко се объркват и в крайна сметка тя се връща в Америка без него, то във втори сезон тя вече е напълно решена да остане в България и да се бори за спасяването на брака си, след като разбира, че е бременна.
Точно като Марта, и Кристина сравнително наскоро се завръща от Америка, където учи в института по театър и кино “Лий Страсбърг”. Това според нея е допринесло за избора на режисьора Виктор Божинов, който един ден ѝ се обажда и я кани да участва. Кристина въобще не се поколебава и се съгласява веднага.
Колко време имахте, за да се подготвите за ролята на Марта?
Виктор Божинов се свърза с мен доста преди началото на снимките и за щастие имах нужното време за подготовка, както и време с него, в което да си говорим за образа. Имахме възможност и за репетиции, поне за първите епизоди.
Коя е любимата ви сцена от “Вина”?
Много харесвам сцените с Харизанов младши (Живко Сираков). Винаги ме разсмиват.
А има ли нещо, което не харесвате в Марта?
Един актьор никога не трябва да съди героя си, та в този смисъл няма нещо, което да не харесвам в героинята си. Тя е човек с всичките си сложности, както всеки друг.
Естествено, имаше неща в нейната психология, които са доста далечни от мен и понякога ми е било трудно да я разбера за част от решенията, които взима. И слава богу, иначе би било много скучно.
По какво Марта си прилича с Кристина и по какво се различава?
Може би по биографията си приличаме до някаква степен. Тя е живяла в Калифорния и аз съм живяла там. И тук приликите приключват.
Аз имам съвсем различен характер от нейния и бих се справила по друг начин с трудностите, с които тя се сблъсква. Като за начало, аз не бих тръгнала за Америка и оставила мъжа ми сам.
Оттук нататък какво предстои за вас?
Освен актьорското майсторство имам интереси свързани с развитието на културния сектор и най-вече със създаването на възможности за развитие на артистите в България. Липсват много такива, особено извън столицата. Предстои ми организацията на няколко проекта тази година, за които все още не мога да разкажа.
