Всеки човек, който използва камина или печка на дърва през зимата, знае, че в този начин да топлим дома си има доста уют.
Но има и немалко грижи и ангажименти. От набавянето и нарязването на дървата в подходяща форма до почистването и изхвърлянето на събралата се след изгарянето им пепел.
В повечето случаи хората не просто я изхвърлят в кофата за боклук, а решават да я оползотворят, разпръсквайки я в градината. Лошото е, че не си даваме сметка дали растенията или почвата имат нужда от тази дървесна пепел. Но правилно оползотворена тя може да бъде наистина полезна за цялата градина.
Разбира се, най-добре би било да направим анализ на почвата, за да разберем от какво има нужда тя, преди да предприемем каквито и да било стъпки в таз посока. Но този метод си остава не чак толкова използван, защото все пак би натоварил семейния бюджет.
Какво трябва да знаем
Дървесната пепел съдържа високи нива на калциев карбонат (вар). Това я прави добър избор, ако искаме да намалим киселинността на почвата в градината.
Treehugger пише, че районите, в които валежите са по-чести, се отличават и с по-кисела почва. В такъв случай дървесната пепел би дошла доста добре, за да намали киселинността ѝ. Но ако почвата в градината е алкална, по-добре е да се въздържим.
Като цяло, дървесната пепел прави структурата на земята по-добра и позволява на водата да достига по-лесно до корените на растенията. Това означава, че ако почвата ни е глинеста, пепелта би била добро попълнение, защото ще подобри структурата ѝ. По принцип здравата почва разполага в изобилие с въглерод, а дървесната пепел връща въглерода в нея, помагайки ѝ да бъде уловен.
Какви са ползите
Дървесната пепел може и да е отпадък, но съдържа калции, калий, фосфор, магнезий и има следи от още няколко полезни за растенията в градината ни хранителни вещества.
Фасул, лук, чесън, кореноплодните зеленчуци като моркови и цвекло, зеле, броколи и босилек са сред растенията, които биха извлекли големи ползи от дървесната пепел.
Също така тя играе доста добра роля в предпазването от потенциални вредители като бръмбари и охлюви. В лабораторни изследвания дори има пълна успеваемост срещу колорадски бръмбар. Но трябва да сме наясно, че в реални условия нещата са по-различни и не бива да очакваме безкомпромисна защита.
Ябълките, прасковите, картофите, боровинките и розите пък са сред растенията, които няма да приемат добре пепелта в почвата.
Как да го направим
Ако разполагаме с компост, може да смесим дървесната пепел с материала от него преди да преминем към прилагането в градината. Но ако нямаме и искаме директно да разпръснем пепелта, е добре да сме внимателни.
Treehugger съветва да събираме пепелта в огнеупорен съд през цялата зима, а към разпръскването в градината да пристъпим към края ѝ или в началото на пролетта.
Хубаво е да я пресеем, за да няма останали големи парчета. За да не пострадат очите или кожата ни по време на нанасянето, е добре да носим ръкавици, очила и маска. След това може да разпръснем дървесната пепел около растенията и дърветата в градината.
Може да я смесим дори с мулча, ако има такъв, но трябва да избягваме контакт с листата, защото лугата и солите в пепелта могат да причинят изгарянето им. Ако градината е незасадена и празна, то препоръките са да разпръснем не повече от килограм дървесна пепел на всеки 10 квадратни метра.
За какво да внимаваме
Добре знаем, че не бива да горим всичко в камината. Но все пак трябва да знаем, че пепел от материали, съдържащи боя, лепило, пластмаса или цветна хартия не бива да ползваме в градината.
Дървета като дъб са по-твърди и съдържат повече хранителни вещества, когато бъдат изгорени, от по-меките като бор и ела например.
