Аштън Кътчър, сега на 44 години, е известен. Изключително известен е от четвърт век. Истината е, че мина известно време, откакто за последно го видяхме на екран. Девет години от последния му игрален филм, с изключение на брилянтното представяне в поддържаща роля миналата година във “Отмъщението”, режисьорския и сценаристкия дебют на Би Джей Новак.
И минаха три от последната му телевизионна роля. В откровено интервю за Esquire Кътчър признава, че тогава през ума му минава мисълта “може би свърших”. Не че би обявил някакво пенсиониране. Той не разбира защо някой го прави. “Не е нужно да казваш на никого, но просто го знаеш!”
Но все пак е добре, че актьорът запазва мислите за предполагаемото си пенсиониране в тайна, защото сега, няколко години по-късно, Кътчър се завръща с гръм и трясък. Той играе заедно с Рийз Уидърспуун в романтичната комедия Your Place or Mine, която излиза на 10 февруари по Netflix. Освен това отново влиза в ролята, която го направи известен – тази на Келсо в ситкома “Шеметни години”.
Въпреки че ролите, които е избрал за своето актьорско завръщане, са познати, той подхожда към работата от съвсем нова гледна точка. След ранната си кариера и повече от десетилетие на неистово внимание към таблоидите, Кътчър вече е намерил съвсем категорично своето място под слънцето. Той е женен за стар приятел (Мила Кунис), която става партньор в живота му, и се наслаждава на бащинството.
Кътчър също е и много независим финансово, благодарение в не малка степен на изключително успешната му втора кариера в инвестирането на рисков капитал. Неговите инвестиции в технологични компании като Airbnb и Uber са изключително печеливши. Кътчър вече е генерален партньор в Sound Ventures, фонд наследник на A-Grade. Затова той е готов не просто да се наслаждава на живота, но и да го предизвиква, както и себе си. “Сега мога просто да се притеснявам да играя роли, които искам да играя”, казва той. “Искам да разказвам истории, които казват нещо. Искам да разказвам истории, които доставят радост на хората. И искам да представя истории, които карат хората да мислят. И искам да играя герои, които са забавни за игра. И съм готов да скъсам задника си от работа, за да направя това.”
Преди 26 години Аштън Кътчър изминава пътя си от Айова до Ню Йорк със сто долара в джоба си и без нито една представа за това в какво се забърква. Първият път, когато отива в клуб, забелязва Принс да седи зад кадифено въже във VIP зона. Но Кътчър никога преди не е виждал кадифено VIP въже и не разбира, че то е поставено там, за да служи като преграда. Така че той го прекрачва, за да поздрави един от своите герои. А репликата, с която се обръща е: “Ти си от Минесота, а аз съм от Айова.” Охраната не се бави много, за да го придружи обратно до неговата страна на въжето.
По това време Кътчър живее в пренаселен апартамент с куп други млади модели, които едва се издържат. “Бях разорен. Татко не одобряваше преместването. Той не можеше да повярва, че синът му ще се откаже от работа в местната фабрика на General Mills, където също е работил, да не говорим, че ще се откаже от колежа.” Така Кътчър мълчаливо се мъчи. “Не исках никой да ми казва, че трябва да се прибера вкъщи”, казва той.
Борбата не продължава дълго. Година по-късно Кътчър предприема 48-часово пътуване до Ел Ей за две актьорски прослушвания. Той получава и двете роли. И трябва да избере една от тях. Избира правилната. “Шеметни години” дебютира на 23 август 1998 г. Келсо прави Кътчър звезда. Но той не се задоволява само с успеха на сериала. Вместо това трупа нови и нови проекти. Първият му филм, Пич, къде ми е колата?”, чието заглавие се превръща неизбежен идиом на поп културата, излиза през декември 2000 г. Следва “Бракувани” през 2003 г. През същата година, след като основава собствена продуцентска компания, той снима риалити шоуто Punk”d, както и “Ефектът на пеперудата” – трилър и първата му драматична роля. Всичко се случва като по вода и следват успех след успех.
“Никога няма да отрека факта, че обичам вниманието”, казва той. “И всеки, който казва, че се занимава с развлечения и не обича вниманието с шибан лъжец.” Но по всичко личи, че това внимание си има граници. По това време актьорът започва да се среща с Деми Мур. И изведнъж той е не просто звезда, а обект на очарование от таблоидите. “В момента, в който тази информация се появи, животът ми се промени”, казва Кътчър. Любопитното дуо – тя, 40-годишна майка на три деца, и той, купонджията, 15 години по-млад от нея са на корицата на всяко клюкарско издание.
Но Кътчър е толкова влюбен в нея. Той няма собствени деца преди да се срещне с Деми. Но след като се женят през 2005 г., Аштън става пастрок на трите дъщери на Деми и бившия й съпруг Брус Уилис. Идеята да има още едно дете обаче му звучи невероятно. За нещастие двамата нямат този късмет. Деми Мур забременява, но губи момиченцето им, което е тежък удар и за двамата.
В продължение на няколко години следват различни инвитро процедури, в опити актрисата да забременее, което обаче така и не се случва. А всички тези трудности, през които преминават, стават причина, както актрисата разкрива в мемоарите си Inside Out през 2019 г., да започна да пие. Кътчър не помага много на връзката им по онова време. С един от първите масово последвани акаунти в Twitter, той подтиква пресата да публикува какви ли не заглавия за слухове и анонимни източници. Поглеждайки назад, той казва, че постовете му само само са подканили медиите да се бъркат още повече в живота му и този на съпругата му. “Глупаво е да се оплакваш от неща, за които допринасяш”, казва той.
И все пак Аштън Кътчър признава, че отглеждането на три деца по онова време му е идвало в повече. “Бях на 26, носех отговорността на 8-годишно, 10-годишно и 12-годишно дете”, казва той. “Ето как някои родители тийнейджъри трябва да изживеят 20-те си години.” Кътчър обаче все поддържа връзка с всяко от момичетата, които вече са жени. Бяха страхотни тогава и сега са страхотни. Но всички заедно, определено ми идваше в повече тогава”.
“Мислиш ли за този спонтанен аборт по друг начин сега?”, го питат от Esquire. Кътчър прави пауза. “Да загубиш дете, което мислиш, че ще имаш, когато си толкова близо до мисълта, че ще имаш дете, е наистина, наистина болезнено”, започва той. “Всеки се справя с това по различни начини.” Той обаче не казва как се е справил тогава.
“Обичам децата”, продължава той. “Нямаше да се оженя за жена, която има три деца, ако не обичах децата. Но идеята да имаме още едно дете, беше страхотна.” Но Кътчър няма как да промени случилото се. Той приема този момент. “По някаква причина трябваше да имам това преживяване.” И ако спонтанният аборт на Мур кара Кътчър да се “разклати”, то раздялата им през 2011 г. го съсипва. “Нищо не те кара да се чувстваш толкова много като провал, колкото разводът. Разводът те кара да се чувстваш като шибан провал. Като неуспял в брака.”
След като бавно и трудно се възстановява от раздялата, двамата с Деми Мур продължават напред – всеки сам по своя път, както намери за добре. Връзката им обаче отново е върната в центъра на вниманието през 2019 г. И то благодарение на мемоарите на Деми. Аштън признава пред Esquire, че “е бил ядосан” за това, което звездата от “Призрак” пише в книгата, включително предполагаемите тройки и изневери. “Най-накрая стигнах до място, където пресата наистина не се интересуваше от мен и Мила, живота ми и семейството ми. Излезе книгата и бам – на следващия ден папараците бяха в училището на децата ми”, обяснява Аштън.
Що се отнася до връзката му с Мила Кунис, Аштън открехва и тази завеса. Година след раздялата на Кътчър с Мур, той и Мила Кунис започват да се срещат. Кътчър, тогава е на 33 г., се възстановява, преодолявайки не само бившата си, но и себе си. Кунис само потвърждава мислите му, че тогава не е бил най-добрата версия на себе си. “Ти беше задник”, казва му тя директно. Прозвуча по-грубо от нея, дългогодишната му приятелка. “Бях ли…?” Кътчър си спомня въпроса. Тя не мигна: “Да, ти беше задник и то цели две години”. Той поема удара. Работи върху себе си. Влюбва се отново до уши и първото им дете, момиченце, се появява през 2014 г. А през 2015 г., на 4 юли, двамата се женят. Последва син през 2016 г. “Нещото с Мила, което накара връзката ни да се развие така бързо, беше, че винаги съм й се възхищавал”, казва Кътчър. “Нейните таланти, нейните умения, нейните дарби. Но знаех, че тя няма нужда от мен. И тя знаеше, че нямам нужда от нея. Имаше го и факта: “Вече знаехме всичките си мръсотии”.
И така семейството живее щастливо, докато един ден през 2019 г. Кътчър не се събужда с мигрена. Ужасна мигрена. И въпреки че е имал мигрена през целия си живот, този път е по-страшно. Не може да спи и нищо не повлиява благоприятно на болките му. За две седмици само се влошава. “Нещо не е наред”, казва му Кунис. И така се обръщат към лекарите за помощ. Диагнозата не закъснява много. Скоро става трудно за актьора да вижда или дори да чува. Борейки се със световъртеж, той не може да пази равновесие и не може да ходи. В един момент Кътчър прекарва седем дни по гръб в болнично легло. В крайна сметка той е диагностициран с васкулит, рядко автоимунно заболяване.
По време на лечението лекарите му казват, че колкото по-бързо направи нещата, които е можел да прави, толкова по-голям е шансът за пълно възстановяване. Упражненията помагат, но как да тренира, когато дори не може да ходи. Кътчър опитва, но се проваля отново и отново. И тогава той побеснява. Иска да стане и да играе с децата си, но дори и това не може. След един месец започва малко по малко да се движи. Започва да прави и упражнения. Отнема му близо година, за да се възстанови напълно.
Кътчър никога не планира да оповести диагнозата си публично. Той прекарва голяма част от пандемията в рехабилитация и след като светът е до голяма степен отворен отново, той иска да прекара времето си така, че да се чувства жив отново. Отива до Антарктида. Изкачва планина на Южния полюс. Научава се да кара ски. Записва се за маратон. “Беше изпитание на смелостта ми”, казва той. Отива и на приключение с Беър Грилс.
Докато снима програмата Running Wild с Беър Грилс на National Geographic, Кътчър споделя, че има задушевен разговор с водещия, който според него не е записан. В този разговор той споделя за здравословното си състояние и въпреки че знае, че има камери, моли Грилс да не споделя тази информация. Когато епизодът е излъчен през август 2022 г., новината за болестта на актьора обаче се разпространява с шеметна скорост.
Сега Къчър не се ядосва за това.”В края на деня трябва да го погледна и да си кажа: “Добре, добре, може би трябваше да излезе.” Може би някой ще види това и ще си каже: “О, това е полезно за мен по някакъв начин, знаейки това…” Не е убеден, но добавя: “Надявам се това да се случи.”
Съчувствието всъщност не е нещо, с което Аштън Кътчър се чувства удобно. Той се страхува от въпросите, които ще последват разкритието, като един от тях по-специално. А именно: Добре ли си? “През каквото и да преминавате, имате два избора: приемате това като част от преживяването или го отхвърляте като част от преживяването. И в момента, в който започнете да го отхвърляте като част от преживяването, започвате да поставяте под въпрос реалността.”
В момента животът на актьора е доста спокоен. Събужда се около 5:30. Работи. Готви закуската на децата заедно със съпругата си. След това те им опаковат училищния обяд и ги карат на училище. След това се връщат вкъщи и всеки в своя офис на дома им се залавя със задачите за деня.
Когато бие последният училищен звънец, Къчър и Кунис са там, за да ги вземат. Ако е ден за гимнастика, Кунис е дежурна. Ако е среща на скаутите, то тогава е Кътчър. Цялото семейство отива заедно на таекуондо. Приготвят вечеря и се хранят семейно. Като двойка те са социални, но купонджийските дни на Кътчър, включващи предимно трева и алкохол, са далечен спомен. “Не съм употребявал наркотици от десет години”, разказва той.
Сега Кътчър е силно фокусиран върху това да бъде най-добрият родител, който може да бъде. Двамата с Кунис четат много книги по темата. И обмислят дълбоко как да взимат най-добрите решения. От решаващо значение за тях е забавлението. Кътчър е възпитан като католик, но изучава юдаизма по време на първия си брак. Кунис, родена в Украйна, е еврейка, макар и не особено религиозна. “Така че правим Шабат и правим Ханука…Но след това празнуваме и Коледа. След това Пасха, но и Великден. Празниците са забавни. Трябва да празнуваме”, категоричен е Кътчър, който е крие, че най-важното нещо за него е семейството му.
