На 3 март по кината тръгва най-новият филм на режисьора Максим Генчев- „Ботев“. Той се различава от останалите продукции на родната кинематография с това, че е заснет изцяло с дарения и без държавна субсидия. 300-те хиляди лева вложени в реализацията му са само от волни пожертвования.
Преди няколко години филмът на Генчев „Дякон Левски“ бе посрещнат на нож от кинаджийската гилдия. Месеци наред нейни представители го развенчаваха и категорично отричаха правото на автора му да се докосва до тази тема. Твърдяха, че той няма творчески капацитет за нея. В крайна сметка милиони гледаха филма за Апостола. Той е бил показван осемнадесет пъти по телевизията и е печелил награди на престижни фестивали.
Но за преживяното около „Дякон Левски“ Генчев може би ще разказва в мемоарите си. Сега емоциите и надеждите му са свързани единствено с филма за Ботев:
– Г-н Генчев, колко дни ви бяха необходими да заснемете „Ботев“?
– Две години и половина, след като ударихме първата клапа. Предварително не бях си поставял никакви срокове. Знаех, че няма да мога да ги спазвам. Задачата бе трудна.
– Очаквахте ли тази мощна дарителска активност, на която станахме свидетели?
– Не. Не я очаквах, но Господ беше с нас. Събирах от стотинки до хиляди и благодаря еднакво на всеки. Явиха се няколко много силни дарители. Един човек даде 10 000 лева, но пожела да остане анонимен. Притесняваше се от бухалките, които могат да се стоварят върху му. Защото, въпреки че каузата е благородна, те не прощават. Гледат цифри и действат.
– Коя е най-малката сума, която са ви пращали?
– Евгения от Русе отделяше от пенсията си по двадесет лева в продължение на осемнадесет месеца. За съжаления тя почина.
– Жалко, че няма да може да види филма ви?
– Преди да си отиде от този свят обаче, тя ме помоли: Изпрати ми няколко секунди, които са заснети с моите пари. И аз и пратих.
– В баталните сцени са участвали над седемстотин души. Как успяхте да мотивирате толкова хора да оставят работата си и напълно безвъзмездно да се включат в снимките?
– Мотивира ги миризмата на барут. Колкото й първично да звучи. Те идваха с четническите си облекла, екипирани, въоръжени и дванадесет часа търчаха по баира като луди. Добре, че не паднаха убити черкези. Адреналинът беше голям. Чудих се, кое по напред да снимам. Стотици се юркаха от всички посоки, няма спасение.
– Навремето големият режисьор Никола Корабов направи „Жив е той, жив е“. Филмът беше тотално развенчан и дори забранен. Каква са вашите страхове сега, дни преди лентата ви да се появи по екраните на страната?
– Единственият ми страх е от хора, които няма да гледат филма, но ще плюят по него. Останалите, които влязат в киносалоните, няма как да го отрекат. Отнесъл съм се много сериозно към историческата истина. Използвал съм вещи консултанти, като професор Пламен Павлов, внукът на Кирил Ботев – Боян, историографи и изследователи. Освен това Захари Стоянов много подробно описва живота на поета в своите книги.
– Ще научат ли зрителите от вашия филм кой уби Ботев?
– Да, разбира се, убиецът е показан, даже изследвам съдбата му и отговарям на въпроса защо го е направил? Причините не са политически, а чисто лични. Убиецът на Ботев е Джамболето, един черкезин. Преди това той е посякъл български търговец. Четата го хваща. Апостолов иска да го заколи. Ботев не разрешава и го наказва със сто тояги на голо. Това наказание обаче, тежко унижава този първичен човек, засяга силно достойнството му и той се зарича да отмъсти, като убие войводата. Кръв за кръв. Това е.
– Ще припознаят ли зрителите във вашия герой истинския Ботев?
– Ако съдя по реакцията на тези седемстотин доброволци-да. Те всички харесаха нашия Ботев, абсолютно всички. Залепиха се за него и момчето се чудеше къде да се скрие…
– Това „момче“ може би е новата млада звезда на родното ни кино. Разкажете малко повече за него.
– Деян Жеков е на 25 години, актьор от „Сфумато“, преминал през много добра школа.
– Как го намерихте?
– Не много лесно. Правих дълъг кастинг. Бях категоричен: не намеря ли подходящия актьор, който да изиграе Ботев, няма да снимам филма. Безсмислено е. Деян научил, че се търси такъв артист и дойде. В момента, в който го видях, вече знаех че имаме човек за ролята на Ботев. Той, освен че има изключителна визуална прилика с войводата, е много чист човек, не е суетен. Да изиграе Ботев е негова мечта от петгодишен. Деян беше респектиран от отговорността, която му предстоеше. Беше изчел за поета повече от мен, умееше да поднася словото му. Това е безценно в един говорящ филм.
– Ще споменете ли имената на другите актьори?
– Те са млади, повечето студенти от НАТФИЗ, само Ники Илиев, който играе убиецът, е известен. Той е като Хенри Фонда – невероятен отрицателен персонаж. А Неда Спасова е Венета. Това, което видях е, че актьорите са много добре подготвени. Идва ново изключително талантливо поколение.
– Може би филмът ви ще развенчае някой от митовете свързани с поета…
– Ние в голяма степен интерпретираме Ботев по фалшив начин: бил женкар, бил пияница. Напротив, той пиел само кафе. Останалото са легенди. Във филма аз не търся конспирации. Искам да покажа неговото вдъхновение, желанието му да освободи родината и това, което установявам , че от времето Ботево и днешното голяма разлика няма. Поетът е бил наивен да си мисли, че като избави родината си от робството, духът на българина ще се разроби. Оказва се обаче, че свободата не е за всеки.
– В един кратък период бяхте и депутат. Попречи ли това или помогна на филма?
– Според мен, по- скоро попречи . Почнаха да ме гледат с лошо око, да казват, че сега той, като народен представител, ще вземе парите… Слава богу, че се оттеглих навреме от тази мизерия. Там положението е страшно.
– Какво виждате в творчески план, като погледнете напред? Какво да очакваме от вас?
– По скоро гледам назад- към цар Иван- Александър. Но този път ще поискам пари и от държавата. Ще направя подписка от 100 000 човека, които да подкрепят проекта ми. Защото, изпитал съм го на гърба си- без пари много трудно стават нещата./show.blitz.bg
Интервю на Исак Гозес
