В свят, в който английският език и латиницата доминират интернет, технологиите и международната комуникация, една азбука, създадена преди повече от 11 века в средновековна България, продължава да се използва от стотици милиони хора. Това е кирилицата – писменост, която днес далеч надхвърля границите на България и се е превърнала в една от най-разпространените азбуки в света.
На 24 май българите празнуваме не просто Деня на светите братя Кирил и Методий и на българската азбука, просвета и на славянската книжовност, а на културното наследство, оставило траен отпечатък върху Европа и Азия.
Макар често да се говори за “славянска азбука”, редица исторически и международни източници посочват, че кирилицата възниква именно в Първото българско царство в края на IX и началото на X век, в книжовните средища около Преслав и Охрид, както отбелязва UNESCO.
Делото започва със светите братя Кирил и Методий, създатели на глаголицата, а техните ученици, сред които Климент Охридски и Наум Преславски, развиват новата писменост, която по-късно става известна като кирилица.
Днес кирилицата се използва официално или широко в над 20 държави. Сред тях са България, Русия, Украйна, Беларус, Сърбия (успоредно с латиница), Черна гора (успередно с латиница), Северна Македония, Босна и Херцеговина (успоредно с латиницата)
Различни варианти на азбуката се използват и в страни от Централна Азия като Казахстан, Киргизстан, Таджикистан. Кирилицата е официална писменост и в държавите Монголия (въвежда я през 1940 г.), Башкирия, Бурятия, Дагестан, Ингушетия, Кабардино-Балкарската република, Марийската република, Мордовската република, Татарстан, Тува, Удмуртската република, Чечня, Чувашката република. Според различни оценки над 250 милиона души по света пишат на кирилица.
Един от най-важните моменти в съвременната история на кирилицата идва през 2007 г., когато България се присъединява към Европейския съюз. Така кирилицата официално става третата азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
Това означава, че българските букви вече присъстват върху европейски документи, институции и дори върху евро банкнотите. За първи път азбука, създадена в средновековна България, получава официален статут в едно от най-големите политически и икономически обединения в света.
Любопитното е, че кирилицата не остава просто историческо наследство. Тя продължава да се адаптира към модерния свят – от социалните мрежи и меметата до изкуствения интелект и дигиталните технологии. Дори днес международни форуми и организации като UNESCO продължават да обръщат внимание на значението на кирилицата като част от световното културно наследство.
И макар често да приемаме азбуката си за даденост, истината е, че малко държави в света могат да кажат, че са дали на милиони хора средство за писане, култура и идентичност. България е една от тях.