Човек винаги иска още. В психологията ни e закодирано да преследваме постоянния напредък и това е причината човечеството да е стигнало дотук, нали?
Но не са редки и случаите, в които губим мярката и забравяме за истински важните неща в живота. За много от нас, освен стандартните здраве и щастие, мечтите включват и много материални придобивки. Ако предположим, че сме безкрайно богати, колко от нас биха отказали имение с 10 спални на брега на морето, 25 метров басейн, голф игрище, яхта и личен кино салон.
Обзалагаме се, че не са много. После чак се замисляме, че голф всъщност не играем, басейнът не е нужно да е толкова голям, 10 спални са прекалено разхищение, а яхтата е хубаво нещо, но в 90% от времето стои просто вързана на кея.
Същото е и с функциите на колите. Макар да не си го признават, производителите постоянно измислят нови и нови неща, за да накарат моделите си да изглеждат нови, а и за да оправдаят по-високата им цена.
Жестови команди, изкуствен интелект, електрически седалки с масаж, обдухване и отопление, камери, радари, триизмерно дигитално табло. О, да, със сигурност това са екстри, с които бихме се гордели. Със сигурност са и такива, за които бихме разказвали на приятелите си. Но нужни ли са ни наистина? Според нас, не. Според Dacia, също.
Новата Dacia Jogger е доказателство за това. Моделът представлява повдигнато комби с кросоувър излъчване и опция за седем места в интериора, в който практичността и достъпната цена е издигната на по-високо ниво от всяка безсмислена екстра, която бихме ползвали веднъж годишно. Харесваме тази политика, защото наистина вярваме, че в някои случаи не е нужно да плащаме за неща, от които де факто нямаме нужда.
Правим обаче уточнението, че Jogger в никакъв случай не е зле оборудван автомобил. Версиите с по-високо ниво на оборудване, каквато карахме ние, разполагат с 8-инчов сензорен дисплей с навигация, система за предупреждение за превишаване на максимално позволената скорост, възможност за репликиране на екрана на мобилно устройство, автоматичен круз контрол, паркинг асистент, USB порт и всичко останало от базовите екстри, с които сме свикнали.
Разбира се, би било наивно да очакваме, че вътре ще бъдем обградени от лукс, все пак това е бюджетен автомобил. Добрата новина е, че няма да се питаме постоянно кога най-накрая ще дойде моментът, в който ще слезем от колата.
Dacia измина много дълъг път по отношение на качеството на използваните материали и макар в Jogger да няма особена емоция, интериорът е уютен и ни кара да се чувстваме добре.
Повече обаче ни впечатлява екстериорът на колата, който е съвременен, грубоват и същевременно стилен. В комбинация с превърналия се в класика за Dacia керемиден цвят, автомобилът изглежда сериозно и сякаш ни подканва да го отведем на приключение. А за това възможности има много.
ПЪРВА ВЪЗМОЖНОСТ
Вътре има пространство за всичко и всички. В зависимост от нуждите ни, можем да използваме пространството за хора или багаж. В първия случай, разполагаме с три реда седалки, като за разлика от други подобни автомобили, тук задните два реда са разположени амфитеатрално, което позволява на пасажерите им да гледат свободно напред и да забравят клаустрофобията.
На третия ред така и не седнахме, но от Dacia твърдят, че той е предвиден не просто за деца, а и за възрастни. Отстрани погледнато, пространството изглежда достатъчно.
Ако пък не предвиждаме да возим много хора, но за сметка на това се нуждаем от автомобил, с който да превозваме оборудването си за различни хобита или пък сме фенове на ремонтите и често се нуждаем от строителни материали – Jogger отново е насреща.
Когато най-задните седалки са сгънати, багажникът е внушителен, а ако сгънем и облегалките на предните, нещата истински загрубяват и вече разполагаме с товарно пространство от скандалните 2085 литра. Съветваме никой да не разказва всичко това на приятелите си, защото рискува да бъде използван постоянно за транспорт на печки, перални, мебели и какво ли още не.
Има нещо изключително удовлетворяващо в това да шофираме практичен автомобил като Jogger. Пред каквото и предизвикателство да ни изправи ежедневието, той ще успее да отговори подобаващо и ще ни лиши от куп нерви.
ВТОРА ВЪЗМОЖНОСТ
Jogger се предлага с два трицилиндрови бензинови двигателя с турбокомпресор – със 101 и 110 к.с. Разликата в мощността наистина е незначителна, но уловката е, че по-слабият двигател се предлага с фабрична газова уредба, при това без значение от нивото на оборудване.
С 50-литровия бензинов резервоар и 40-литровата бутилка за пропан-бутан, Dacia Jogger може да измине около 1000 километра, преди да трябва да спрем на бензиностанция. И това е страхотно, защото ни дава свобода.
Това означава, че можем да пътуваме от София до Виена, без изобщо да ни се налага да спираме. Разбира се, по-добрият вариант е да спираме често за почивка и да пътуваме само на газ, защото така бихме спестили доста пари. Но е факт можем да осъществим такова пътуваме без спиране за зараждане.
Трицилиндровият двигател се държи добре и осигурява приемлива динамика за нормални изпреварвания, тих е и не натоварва с нищо, а средният му разход на бензин е 7 литра на 100 км. Представяме си, ако пътуваме с голяма компания, с която си делим разходите за гориво, колко изгодно ще би ни излязла почивката във Виена.
Разбира се, трите цилиндъра имат своите ограничения, особено когато вашият Jogger е добре натоварен. Ще трябва по-често да сменяме предавките на 6-скоростната механична трансмисия и да планираме по-отдалече ускорението си, но това е цена, която сме готови да платим.
Въпреки своите кросоувър черти, Dacia Jogger се предлага само с предно предаване. За автомобил с потенциала да бъде авантюристичен, това е малко разочароващо, но от друга страна, ниската цена трябва да дойде отнякъде, а и ако трябва да сме честни, 4х4 системите спадат именно към екстрите, които човек рядко използва.
Освен с игриво име и добър дизайн, който малко ни напомня на Volvo XC70 отзад, Dacia Jogger предлага есенцията, от която всеки има нужда в един автомобил, при това на добра цена. А това в света на суетата и презадоволеността е една доста добра новина.
За нас Jogger е приятелско подсещане, че това какво си мислят другите за нас, няма никакво значение, стига ние да сме в комфорт със себе си и да се чувстваме добре. Може да звучи като нещо очевидно, но в страни като България, в които автомобилът е основен белег за успех (пък било то и 20-годишен), не е лошо да си го припомняме. В този случай си струва да заложим на новото.
