Според данни, обобщени от Encyclopaedia Britannica, езерото Ниос действително е мястото на едно от най-редките и смъртоносни природни явления – т.нар. лимнологично изригване.
На 21 август 1986 г. езерото, разположено в кратера на древен вулкан, внезапно освобождава огромно количество въглероден диоксид, натрупван дълбоко под повърхността му. Това се случва рязко и без ясни предупредителни признаци. Хората в близките райони разказват, че са чули звук, наподобяващ далечен гръм, а малко след това невидим облак се разпространява над околните села. Тъй като въглеродният диоксид е по-тежък от въздуха, той измества кислорода близо до земята и води до бърза загуба на съзнание и задушаване. Много от жертвите умират в съня си.
По-късно официалните оценки показват, че между 1700 и 1800 души губят живота си, заедно с около 3000 глави добитък, а птици, насекоми и други животни също са засегнати. Повечето хора са открити точно там, където са били в последните си моменти – в леглата си, в домовете или на полето, без следи от борба или наранявания.
Когато международни екипи от Франция и САЩ пристигат на място, те се натъкват на необичайна картина – водата в езерото е потъмняла до кафяво, растителността наоколо е повалена, а следите сочат, че мощна вълна е изригнала от повърхността. Учените установяват, че на дъното на езерото се е натрупал въглероден диоксид под високо налягане, който вероятно е бил освободен вследствие на свлачище, слабо земетресение или подводна вулканична активност. В някои райони концентрацията на газа достига до 10% – стойност, многократно над нормалните нива в атмосферата.
Случаят не е напълно изолиран. Оказва се, че две години по-рано, през 1984 г., подобно, макар и по-малко по мащаб, явление се случва в езерото Манун, също в Камерун, където загиват 37 души. Трагедията при Ниос обаче е далеч по-тежка заради количеството освободен газ и близостта на населени места.
След бедствието езерото Ниос не остава забравено. През 2001 г. започва инсталирането на специални тръби за контролирано освобождаване на газа, които постепенно намаляват налягането в дълбините. Благодарение на тях рискът е значително ограничен, но езерото продължава да бъде внимателно наблюдавано, тъй като остава част от вулканична система и изисква постоянна поддръжка.
Подобни опасения съществуват и за езерото Киву, разположено между Руанда и Демократична република Конго. То е много по-голямо и съдържа значителни количества разтворени газове, включително въглероден диоксид и метан. Макар учените да следят ситуацията отблизо, към момента няма индикации за непосредствена опасност, сравнима с тази при Ниос.
