Макар да мина повече от година, откакто е на престола, Чарлз все още се бори да бъде приет и третиран със същата любов и отдаденост, която получаваше майка му Елизабет Втора по време на управлението си.
Много от поддръжниците на монархията във Великобритания смятат, че не той, а синът му Уилям е по-подходящият за целта и нямат търпение именно първородният син на Чарлз и принцеса Даяна да стане крал.
По-религиозните от тях обаче едва ли ще останат очаровани, защото Уилям никога не е криел, че религията не е от особено значение за него. За разлика от баща си, той не ходи на църква всяка неделя – в най-добрия случай принцът и семейството му присъстват на тържествените служби за Коледа и Великден.
Заговори се дори, че 41-годишният престолонаследник би бил склонен да откаже да бъде глава на англиканската църква – роля, която монархът на Великобритания изпълнява още от времето на Хенри Осми, тоест от XVI век насам.
“В кралските среди не е тайна, че той не споделя духовните уклони на баща си, какво остава за непоклатимата отдаденост на покойната Елизабет Втора на англиканската църква”, се казва в The Making of a King: King Charles III and the Modern Monarchy – новата книга на кралския биограф Робърт Хардман, излязла тази седмица.
Хардман допълва още, че принц Уилям уважава религиозната институция, но не се чувства комфортно в “религиозна среда”. Ще бъде ли неговото царуване напълно различен период за църквата на Великобритания предстои да разберем.
