Красивите внучки на народната певица Гуна Иванова – Ива и Велислава Костадинови, зарадваха почитателите си с нов прочит на популярна фолклорна песен. Оказа се, че песента има сантиментална стойност за момичетата и затова са решили да я прибавят в репертоара си.
С младите и талантливи момичета си говорим за музика, потъпкването на ценностната система, любовта и нейното материализиране в последните години, за “Ергенът”, пандемията и т.н.
– Каква е историята на новата ви песен „Догодина’? Защо избрахте именно тази народна мелодия за следващ проект?
– Ива: Истинското име на тази песен е „Кавал свири, мамо“. Дадохме й името „Догодина“, защото интерпретацията й е доста различна. Чрез новото име някак си достигаме по-близо до мистиката на самата песен. Истината е, че това е песента, с която баба ни Гуна Иванова ни е приспивала и събуждала. Тя е имала различно влияние над нас от която и да е друга песен от тези, които тя ни е пяла, когато сме били деца. При мен лично историята, която тя разказва е, че като бебе, чуела ли съм тази песен, съм млъквала и съм слушала много внимателно и с интерес. Никоя друга песен не ме е карала да реагирам по този начин.
Велислава: С тази песен наистина отраснахме. Може би е една от първите, които знаем. Както каза Ива, тя носи много мистика. Въздейства различно и заради това решихме да експериментираме като я направим по този начин заедно със Светлин Къслев. Ива доста настояваше за нея, но когато отидохме в студиото му, казахме да избира между нея и една друга песен. Другата е доста по-весела като настроение, което носи, но когато той чу „Догодина“, беше категоричен, че избира нея. Ива се оказа права. Много бързо се случиха нещата в студиото и тя беше готова началото на февруари 2020г.
Но за съжаление дойдоха и тези трудни времена, което забави видеореализацията към песента. Освен всичко свързано с пандемията, имахме и доста неприятни лични преживявания… Слава на Бога всичко вече е наред и дойде време да я представим на нашата мила публика. Благодарим на Сдружение „Фолклорен извор“ за това, че ни се довериха и ни подкрепиха в много труден за нас момент. Благодарим на режисьора на видеото към песента – Павлин Иванов / Bashmotion за положения труд и различността, която се получи, а тя определено ни вдъхнови за още подобни проекти.
– Защо точно такъв аранжимент?
– Ива: След успеха на „Чула ли си“ и прекрасните моменти, които изживяхме, представяйки я на наши участия, забелязахме, че малки дечица я знаят, пеят и танцуват на нея, и не само. Хора от всякакви възрастови групи реагираха доста добре на подобен вид интерпретация и определено ни вдъхновиха за идеята да бъдем по-категори чни във тази посока. За нас освен казаното до тук, това е доста интересна материя. Работата върху такива песни, в такъв стил, много ни зарежда и ни пали. Хубавото е, че имаме и пълната подкрепа на екипа си от Диапазон Рекърдс и нашия продуцент Ненчо Касъмов. Те винаги „горят“ с нас в проектите ни и работата ни с тях е удоволствие. И страшно много им благодарим затова.
– Какви други песни ви пееше вашата баба Гуна Иванова като бяхме малки и тя ли е „виновна” да заобичате толкова много фолклора?
– Велислава: Много са. „Катерино моме“ е една от тях. Аз имам незабравим спомен от детството си с песента „Море пиле“. Чух я на репетиция на една от детските групи, които водеше Гунето. Тогава бях доста малка, не разбирах всичко от текста на песента, но мелодията й много ми въздейства и подсказа, че това е тъжна песен. Помолих баба ми да ми разкаже какво точно се пее в тази песен, а когато тя го направи, аз се разплаках. От тогава определено имаме афинитет към патриотични песни. Те ни научиха на уважение, на благодарност. И благодарим на баба ни – Гуна Иванова. Тя много елегантно представя всяка песен и буди силен интерес по този начин.
– Фолклорът е истинското богатство на страната ни, но като че ли българите не го ценим достатъчно в последните години…?
– Ива: Честно да си призная, аз смятам, че в момента има засилен интерес към нашия фоклор. Помня, че когато започвахме с Велислава преди близо 10 години, определено не беше така. Младите хора изобщо не се интересуваха от българската народна музика. Повечето млади изпълнители тогава избираха други жанрове. Но днес определено не е така. С все повече млади изпълнители се запознаваме, има много школи по народни танци, където е пълно с млади и талантливи хора и определено забелявам, че изборът на танцови зали надделява над фитнес залите.
Велислава: Трябва да ценим и уважаваме тази музика. Тя е нашата идентичност. Трябва да я пазим, както тя е пазила нас в трудни времена. Колкото и банално да звучи това, е абсолютен факт и е добре да се напомня.
– Вече имате 3 албума – с баба ви Гуна Иванова и 2 самостоятелни„ Бихте ли издали албум само с осъвременени версии на фолклорни песни?
– Ива: Мислим в тази посока определено! Не се знае, може съвсем скоро да ви изненадаме с нещо подобно.
– Бихте ли запели нещо друго, което би ви носило по-големи доходи?
– Велислава: Ние се захванахме с музика не заради доходите, а заради възпитанието и любовта ни към тази музика. Появата ни на фолклорната сцена беше, защото първо – имаме светъл пример, който да следваме и, второ, след като имаме талант и този пример, смятаме, че е редно да оставим и ние нещо след себе си в името на народната музика. А това, което ние оставяме, е част от сърцата ни. Това означава, че не бихме се захванали с друго. Идеята тук не е да търсим слава и да бъдем известни певици, идеята е да покажем приемствеността между поколенията. Мисля, че успяваме.
– В интервю преди няколко години баба ви ми сподели, че се надява да се реализирате в друга професия, а пеенето да бъде хоби…
– Ива: Тя хубаво се надява, но всички пътища дотук ни водят към музиката. Аз вярвам в знаците. Ще дам следния пример. Преди време, около три години може би, бях доста обезверена, по ред причини. Често ми се случваше да ставам свидетел на интриги или да си патя от тях и това изключително много ме натоварваше. Имахме концерт с Велислава в Кюстендил и тогава, докато бяхме зад кулисите на открита сцена и чакахме реда си, дойде една майка с прекрасното си малко момиченце и каза „Ето, мамо, това са каките, които ти обожаваш и знаеш всяка тяхна песен“. Когато чух тези думи и видях светещите очички на това дете си казах – това е абсолютото щастие и удовлетворение… Това е смисълът! И благодаря за този момент от цялата си душа и сърце, защото оттогава до днес нищо не е по-силно и няма по-голямо влияние от това! Това е нашият стимул и това не е единствената такава случка. Но тогава те се появиха в точния момент.
– Как върви любовта? Срещнахте ли я и смятате ли, че ви е време за някаква по-сериозна крачка?
– Велислава: Любовта е навсякъде, стига да може да бъде оценена навременно и достойно. За всичко има време и когато му дойде времето, тази крачка ще се случи от само себе си.
– Ива: Ами… Аз ще отговоря по следния начин – благодарна съм. От сърцето си съм благодарна за всичко, което ми се случва.
– Какво мислите за формати като „Ергенът” ? Момичетата в предаването може ли да се смятат за представителна извадка на жените в България?
– Ива: Интересен въпрос. Не мисля, че това е представителната извадка на българските жени. По-скоро е на тези, които биха се впуснали в подобно приключение, защото аз съм от тези, които не биха, определено. Аз много трудно се влюбвам. Невъзможно ми е да отида в такъв формат предаване, за да намеря любовта. А и в повечето случаи истинската любов се появява тогава, когато най-малко я търсиш и очакваш. От личен опит го казвам.
– Велислава: Съгласна съм с Ива. Не всички жени биха се впуснали в такова приключение, поне така си мисля. Затова не можем да кажем, че това е нашата представителна извадка.
– Вашите разбирания за любовта какви са? Споделяте ли моите наблюдения, че в последните години любовта и уважението отстъпиха назад в полза на материалните неща?
– Велислава: Много материални станаха хората. Определено! Уважението и любовта, както и правилният поглед над нещата сякаш са доста назад. Аз се надявам да стане обрат, защото когато има любов и уважение, когато се научим да бъдем добри един към друг, и ако това стане глобално, ние ще живеем в коренно различна обстановка.
– Ива: За съжаление се наблюдава тази тенденция. Жалко е, ако се впуснеш в материалното и загърбиш ценностите, късно и безвъзвратно разбираш колко много си пропилял в името на нищо.
– На какво се дължи тази промяна? Дали с потъпкването на традициите, ценностите, народната ни музика – ние започваме да живеем в един нов, изкуствен свят?
– Ива: В днешно време сякаш по-рядко се възпяват ценностите, а хората определено обичат да слушат музика. Музиката възпитава. Това е факт. За нас е важно какво ще кажем с дадена песен, именно заради влиянието й върху слушателя. Между другото, в народната музика има песни, които възпяват любовта по един невероятен и докосващ начин. Ние имаме доста такива в репертоара си. „Догодина“ и „Чула ли си“ също спадат към тях. Хубаво е да се набляга на такива песни. Може би тогава ще достигнем до ценностите, до важността им, до уважението.
– Как се отрази пандемията на вас и сблъскахте ли се с коронавируса?
– Велислава: Неприятно беше. Всичко се случва по-бавно. По едно време имах чувството, че сме попаднали в омагьосан кръг, от който трудно се излиза. Но не е невъзможно. Малко повече вяра в доброто и в това, че идват по-красиви времена. Това помага. Търпението също.
– Ива: Не ни подмина вирусът, аз даже два пъти го карах. Слава на Бога леко и без сериозни проблеми. Пандемията определено ни обърка доста, изкара ни от ритъм, но в момента сме се хванали здраво в ръце и смятаме да положим всички усилия да сложим всичко в ред. Да е музика, вдъхновение и удовлетворение!/show.blitz.bg
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
