До 60-те години на миналия век Аралско море е един от най-големите водни резервоари в света. В продължение на седем десетилетия езерото претърпява сериозни промени, като се разделя на по-малки езера, докато по-голямата част от първоначалната му повърхност не се изпарява напълно, оставяйки след себе си пустиня.
Аралско море е покривало площ от 68 000 квадратни километра и се е считало за третото по големина езеро по площ след Каспийско море и Горното езеро.
Настоящето трето по големина езеро – Виктория, също се е променило по размер през последните няколко десетилетия, но не толкова, колкото Аралско море, чиито остатъчни езера покриват по-малко от 10% от първоначалната повърхност.
Сега езерото се намира на границата между Казахстан и Узбекистан, но за да разберем как е достигнало сегашната си форма, трябва да върнем времето в съветската епоха. Тогава двата основни източника на прясна вода в Аралско море са Сирдаря и Амударя, реки, които захранват соленото езеро с прясна вода и поддържат този басейн в предимно сух район.
През 60-те години на миналия век реките започват да се използват все повече и повече за напояване, което намалява притока на вода в езерото и води до значително редуциране на размера му. До края на 80-те години езерото вече се е разделило на две. Големият Арал се намира на юг, все още на границата, а Малкият Арал остава изцяло в Казахстан.
Ситуацията продължава да се влошава. След още само две десетилетия и Големият Арал отново се разделя на две: източен и западен дял. Днес източният дял е изчезнал, оставяйки след себе си солена безводна област – пустинята Аралкум, която е най-младата пустиня на Земята.
Сателитните изображения на новия терен са доста поразителни. А какво се случва, когато огромно езеро се превърне в пустиня? Краткият отговор е: много проблеми. Езерото е имало процъфтяваща риболовна индустрия, която сега е изчезнала. Микроклиматът в региона е напълно променен: зимите са по-студени, летата са по-горещи и всяка година жестоките пясъчни бури разнасят пясъка и солта на стотици километри, засягайки здравето на местното население.
Очаква се скоро цялата южна част да пресъхне, докато през последните две десетилетия международните усилия се опитват да запазят Малкия Арал. Дигата Кок-Арал е построена, за да стабилизира потока на Сирдаря и през последните 20 години нивото на водата в Малкия Арал е нараснало с четири метра.
