Като гост в шоуто на Дейвид Летерман през 1980 г., Стивън Кинг разкрива какво наистина мисли за популярната екранна адаптация на своя роман “Сиянието”.
Макар и да е един от най-почитаните и емблематични филми на ужасите в историята на киното, версията на книгата, режисиран от Стенли Кубрик и пусната на световния екран през 1980 г., за съжаление няма особено положителен ефект върху човека, който я е написал. Прочутият автор дори споделя, че има доста противоречиво мение по отношени на филма.
За екранизацията – която проследява историята на писателя възстановяващ се алкохолик Джак Торънс, изигран блестящо от Джак Никълсън – Кинг признава: “Чувствам се наистина раздвоен. Трябваше да го гледам четири пъти и има ужасно много неща в този филм, които смятам за безупречни и просто чудесни, но има и моменти, към които се чувствам така, сякаш съм дал на Стенли Кубрик жива граната и той геройски я е хвърлил върху тялото си.”
По-късно Кинг отново говори за отношението си към филма в интервю за Deadline, през 2016 г. “Мисля, че “Сиянието” изглежда страхотно, но както съм казвал и преди, той е като голям, красив кадилак без двигател в него. Когато филмът се появи, много от рецензиите не бяха благоприятни и аз бях един от тези рецензенти.”
В интервюто от 1980 г. Летерман моли Кинг да разкрие дали страшните му истории са единствено с цел да печели пари като писател или вследствие на някакви тревожни мисли и лични преживявания.
Нещо, на което писателят отговаря: “Аз не отидох на пазара, пазарът дойде при мен. Откакто се помня, се интересувам от призраци и странни същества. И от нещата, които се случват в малките часове на нощта. Започнах в началото на 70-те години, пишейки разкази за списания, които просто се харесваха на хората. Дори съпругата ми, с която малко по-късно се оженихме, докато аз работех в обществена пералня, ми казваше: “Побързай да измислиш някое чудовище!”, защото идваха сметките за тока. И аз правех каквото можех по въпроса.”
Стивън Кинг е споменавал и за нещата, oт които се е страхувал в реалния живот от моментите на детството. “Много са, но предполагам, че това, което най-много плаши всички малки деца, е “нещото” в гардероба. Както и “онова” под леглото – знаеш, че ако си държиш краката под завивките, то няма да те хване, но въпреки това даваш воля на страховете си.”
“И дори като пораснем, все още имаме своите страхове, просто ги сублимираме и не ги споделяме с останалите. И все пак, когато повечето хора са сами на тъмно се страхуват, макар да са склонни да се посмеят след това на дневна светлина”, казва още Краля на ужасите, цитиран от Louder Sound.
