За тежкия инцидент Орландо Блум и преди е казвал, че е повлиял на всичко в живота му.
В интервю за GQ от 2005 г. актьорът разказва, че когато е излязъл от болницата, веднага е започнал да купонясва. Няколко месеца обаче му е отнело да осъзнае, че не иска да обърква живота си. Тогава и разбира, че трябва да намали опасните преживявания, с които се занимава.
“Преди карах мотоциклети и коли, сякаш всичко беше състезателна писта, беше смешно. Не беше, защото го мислех за готино, беше просто защото обичах да живея на ръба”, споделя Орландо Блум.
Сега, вече години по-късно, той отново си спомня за периода около инцидента, който определя като “едно от най-мрачните времена” в живота си. За това актьорът разказва по-подробно в съвместно видео в Instagram с УНИЦЕФ, пише People.
В него той описва физическото, както и психическото си възстановяване след травмиращото, почти фатално преживяване, което е имал като тийнейджър. Орландо Блум разказва, че като по-малък се е качил на тераса на покрив, когато водосточната тръба, за която се е държал, се срутва.
“Имах голям късмет да оцелея след падането, защото гръбначният ми мозък все още беше непокътнат”, признава той. От думите му става ясно, че при инцидента е счупил гръбнака си. А опасността никога повече да не проходи за актьора е била реална възможност. До това обаче за щастие не се стига.
Възстановяването, както и се предполага, е било трудно. След операцията на Орландо Блум му е била поставена скоба. На по-късен етап той е започнал физиотерапия, благодарение на която след едва 12 дни, прекарани в болницата, излиза самостоятелно с патерици.
Въпреки “забележителното физическо възстановяване”, актьорът признава, че когато се е върнал у дома, предизвикателство е било да се грижи за психическото си здраве.
Месеците след падането за него са били “доста тъмно време”. “Като човек, който винаги е бил много активен в живота си, внезапно се почувствах много ограничен и изпитах много болка.”
По думите на Орландо Блум психичното здраве е особено предизвикателство, защото е невидимо, но той успява да постигне подобрение като използва травмата си като начин да разсъждава върху живота.
“Винаги има възможност да трансформирате болката, независимо дали е физическа или психическа, в голямото щастие на живота си. И е толкова важно да достигнете до хората, да говорите с тях, да намерите някого, за да създадете възможност за комуникация, която води до трансформация и промяна.”
