Никола Бобчев е типичният пример за човек, роден до морето – колкото и далеч да е, то винаги го влече към себе си. Родом от Созопол, Никола прекарва цели седем години в Германия, където завършва висше образование в сферата на приложната география. Целенасочено се опитва да обвърже и ученето си с морето.
“Направих стаж на Северно море, където прекарах едни от най-хубавите месеци в Германия. Свързах бакалавърската и магистърската ми теза с Черно море.”
Времето, което прекарва извън България, кара Никола да цени още повече родината си и Европейския съюз като цяло. Затова решава да се фокусира върху положителните неща, които се случват тук, и се връща, за да опита късмета си.
“А и нищо не губя”, казва още той. “Имам немско образование и ако не се получи, винаги мога да пробвам някъде другаде. Така се озовах отново на Черно море.”
Специалността му е свързана с много практически задачи, полева работа и часове в лабораторията на института. Но експерименталната му работа в Рейнско-Вестфалския технически университет Аахен (RWTH Aachen University) го завладява до такава степен, че решава да насочи усилията си към изследването на чистотата на Черно море.
“По това време все още не се говореше толкова за замърсяването с пластмаса в България. Така написах бакалавърската си теза за замърсяване с морски отпадъци при устието на река Ропотамо, която има над 1000 прочитания и е сред първите работи по темата в България”, обяснява Никола.
Напълно естествено, магистърската му работа е насочена към следващата логична стъпка – разпадането на тези пластмасови отпадъци под формата на микропластмаса.
В момента Никола Бобчев работи в лабораторията по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания в Созопол и за него това е сбъдната мечта. Защото хем прилага наученото в университета на практика, хем е у дома и близо до морето.
Съсредоточена върху изследването на микропластмасата в седиментите на морското дъно и брега, и в организми като миди, рапани и риби, работата му изисква и време, прекарано както извън водата, така и под нея. И това го прави повече от щастлив.
“Водолазната дейност беше нещо съвсем ново за мен, но благодарение на нея научих много за Черно море и за себе си. Препоръчвам на всеки да изживее поне едно гмуркане и да се потопи в тази паралелна вселена.”
Никола се насочва към микропластмасата, защото тя е сериозен проблем, който се разклонява в различни посоки. Тези пластмасови отпадъци с размер между 1 микрометър и 5 милиметра (средно дебелината им е колкото един човешки косъм) са не само във водата, а навсякъде около нас.
“Те са както във фините прахови частици, които вдишваме както в силно урбанизираните зони, така и на полето, разпръснати там с торта или раздробени при селскостопанските дейности.”
Ето защо още като студент Никола се захваща с LessPlastic Bulgaria. Идеята за организацията му хрумва покрай научен семинар през 2016 г. На следващата година създава страница във Facebook, за да споделя за проблема със замърсяването с пластмаса и как изглеждат плажовете извън сезона.
“Само за няколко години страницата събра над 11 хиляди последователи. Започнах да организирам почиствания и обучения на тази тема. Така напълно естествено се оформи група от хора, които вярват в каузата и с които създадохме фондация LessPlastic Bulgaria.”
Към момента са успели да организират няколко обучения и почиствания, а общото количество на събрани отпадъци от българските плажове е почти 6 тона.
Как микропластмасата в Черно море може да навреди на хората?
Хората приемат микропластмаса чрез вдишване, поглъщане (чрез храна или вода) или при контакт с кожата. Докато първите две са лесни за асоцииране, за последното обичам да давам за пример спортните площадки, които с бързи темпове заместиха старите тревни покрития на стадионите или се появиха в парковете под детски люлки, и пързалки.
При спорт или игра на такива настилки се получават неприятни наранявания, наподобяващи изгаряне. По този начин микроскопични пластмасови частици могат да навлязат в тялото ни чрез раната. Сравнено с познанията ни по други теми за токсичното им влияние върху хората, за влиянието на микропластмасата знаем сравнително малко.
Към момента има публикувани само 21 международни проучвания, които показват наличие на микропластмаса в човешкото тяло, и в частност: белите дробове (7 проучвания), черен дроб, бъбреци и далак (1), дебелото черво (1), кръвта (1), плацентата (4) и изпражненията (7).
Сигурно е едно: поглъщаме, вдишваме, но и отделяме пластмаса от тялото ни. За да разберем какви са последствията за организма ни, са нужни повече проучвания.
А какви пластмасови продукти най-често хората изхвърлят в морето?
Най-често се срещат пластмасови капачки, бутилки, чашки, торбички и фасове. Рибарските мрежи и шамандурите не са рядкост. Има множество отпадъци с чуждестранен произход, например от Турция или Румъния, които са изхвърлени в открити води при корабоплаване или са попаднали по нашите брегове чрез теченията. Най-често срещаните международни отпадъци по нашите брегове са големи торби за ориз, кофички от кисело мляко и бутилки за вода от Турция и Румъния.
Къде по родното Черноморие има най-много микроплaстмаса и къде – най-малко?
Количеството на микропластмаса в Черно море варира силно спрямо локацията или сезона. Най-много микропластмаса на морското дъно има пред силно урбанизирани зони като Бургаски залив, където концентрацията може да надвиши 800 частици в килограм пясък. Най-малко микропластмаса има в зони, където няма голямо струпване на хора и индустрия. Такива са Иракли (182 частици/кг пясък), Синеморец (133 частици/кг пясък) и Резово (111 частици/кг пясък).
Какво трябва да се направи, за да спре замърсяването с пластмаса?
Човек трябва да се запознае с проблема нагледно. Трябва всяко предприятие за рециклиране в страната да има ден на отворени врати, където хората да могат да се запознаят с процеса на рециклиране и да повярват в него. Това трябва да се случва и с депата, където човек може да види огромните планини с отпадъци, които се трупат там.
Отпадъкът ни не изчезва с поставянето му в кофата за боклук. Трябва да е обществено достояние колко процента от отпадъка на всяка община се рециклира, изгаря и депонира, за да знаем къде отива данък смет. Много е важно хората да показват гражданска позиция и да участват в обществени инициативи, било то по почистване на дадена местност или изискване на възможност за рециклиране в съответната община.
В много общини хората нямат осигурена инфраструктура, за да изхвърлят отпадъците си разделно. Работата с подрастващи трябва да е практическа. Децата и юношите могат да са много креативни в решаването на проблеми. Много обичам да работя с деца и да видя проблема през техния поглед. Не на последно място, нужно е да се работи международно, понеже проблемът със замърсяването с пластмаса може да е трансграничен.
Вие лично как ограничавате използването на пластмаса в ежедневието си?
Не използвам торбички за плодове и зеленчуци. Учудващо за мен, успявам някак си да взима продуктите със себе си. В много супермаркети можете да използвате празно кашонче от някой рафт за плодовете и зеленчуците, които искате да закупите.
Не използвам сламки. За мен това е ненужен продукт. Когато се разхождам и видя отпадък, се опитвам да трупам добра карма – взимам го и го изхвърлям в кофата за боклук. Използвам бутилка за многократна употреба и следя дрехите ми да са предимно от естествени материали, тъй като тези от полиестер и акрил отделят микропластмаса при пране.
