Най-големият естествен поток от водороден газ, откриван някога, е намерен да се просмуква през воден басейн дълбоко в мина за хром в Албания. Отчитайки това в ново откритие, изследователите казват, че находището може да проправи пътя за нови, по-чисти начини за улавяне на водород за използване като чисто гориво.
Водородният газ отдавна е търсен като алтернатива на изкопаемите горива, тъй като може да се изгаря, без да се отделят парникови газове. Досега обаче естествените водородни потоци са трудни за намиране и ресурсът обикновено се произвежда от природен газ чрез процес, който консумира енергия и отделя въглероден диоксид.
Освен това, въпреки факта, че е известно, че водородът играе ключова роля в поддържането на живота дълбоко в земната кора, учените като цяло приемат, че високата реактивност на газа не му позволява да се натрупва в големи подземни находища.
Всичко това започва да се променя, когато през 1992 г. запалим газ е открит за първи път в мината Bulqizë в Албания. Големи експлозии през 2011 г., 2017 г. и 2023 г. подхранват подозренията, че газът без мирис наистина е водород и сега изследователите установяват, че мината може да седи на върха на разлом, който съдържа между 5000 и 50 000 метрични тона (5511 до 55 115 тона) от ценния ресурс.
Анализирайки газа, докато бълбука през басейн в мината, авторите на изследването установяват, че той наистина е 84% водород, заедно с по-малки количества метан и азот. Изчислявайки потока газ, те заключват, че басейнът отделя около 11 метрични тона (12.1 тона) водород на година, което е еквивалентно на 34 килограма на ден.
Комбинирайки това с други потоци в сондаж и шахта в рамките на същата мина, изследователите изчисляват, че общото количество водороден газ, преминаващ през мината, възлиза на около 200 метрични тона (220 тона) на година.
“Нашето проучване разкрива висок процент на емисии на почти чист геоложки H2, което предполага потенциал за нов източник на първична енергия за извличане”, пишат те в Science.
Интригуващо е, че мината Bulqizë се намира в участък от богата на желязо скала, позната като офиолит, за която е известно, че генерира водород, докато реагира с водата и е свързана с други водородни потоци другаде по света. Затова и авторите на изследването спекулират, че други значителни естествени водородни находища могат да се крият и под други офиолитови разкрития на други места.
“Ние разкриваме, че офиолитите, които са скали на мантията от океанската кора, запушени на континентите, не само представляват ефективни изходни скали, но също така имат потенциала да приемат висококачествени, богати на H2 газови резервоари”, заключават учените.
