“Страх ме е от тъмното и обичам да ям чипс с лимонов сок” – това са двете неща, които Светлана Илиева смята, че все още не знаем за нея. Всичко друго вече трябва да ни е известно. И като се замислим, май донякъде е права.
Познаваме я още от втория сезон на Hell’s Kitchen, когато прекрачи прага на Кухнята на Ада с амбицията да покаже на какво е способна и с желанието един ден да бъде шеф готвач със собствен почерк.
Свикнахме да я виждаме и в “На кафе”, където дава полезни съвети и вкусни рецепти. А като се поразровихме малко в профилите й в социалните мрежи, разбирахме, че е и фен на ретро возилата – от Трабант до колело Балканче, кoeто подкара в центъра на София. Всъщност, било й е мечта, която тя днес не въобще крие.
А вече знаем и за друга нейна голяма и сбъдната наскоро мечта – ресторантът й “Светла”, чието откриване беше през октомври.
“Семейство, уют, вкусни моменти” – това според шеф Светлана са думите, които го описват най-точно. Избира именно тях, защото основната цел на мястото е да пресъздаде домашния уют и да ни изненада с вкусна храна, която е лесно разпознаваема и красиво поднесена.
Тази идея узрява дълго и точно като виното става все по-добра с годините. А желанието за нея е запалено от “една малка искра” – когато на 14 години влиза за пръв път прага на професионална кухня. И този огън не спира да гори в нея все повече и до ден-днешен.
Разбира се, собственият ресторант се оказва не толкова лесна за осъществяване идея, колкото вероятно е била в мечтите й, но Светлана Илиева предпочита да нарича трудностите по пътя си просто “уроци от живота и знаци” и да не им обръща толкова внимание.
Днес шеф Светлана прекарва по-голямата част от времето си в кухнята на “Светла”, но въпреки това продължава да не приема готвенето като своя работа, а ако “начин на живот”. Дори сама се чуди какво друго би могла да прави, ако не готви, но бързо успява да си отговори – ще се занимава с дърводелство.
Признаваме, че това признание успя да ни изненада почти колкото и фактът, че у дома най-често ядат пържени яйца и сандвичи с домат и сирене. А когато хапва навън, Светлана Илиева предпочита да се придържа към по-непретенциозната кухня – пилешки сърца, пилешки дробчета, пържени картофи със сирене. Любимите си рецепти пък събира в две кулинарни книги – “Тефтерът на баба” (с Илиян Илиев) и “Моят кулинарен свят”, която издаде преди година. Затова и ни е повече от интересно какви кулинарни изненади ни е подготвила в своя ресторант.
Как съставихте менюто? И допитахте ли се до нечие мнение за ястията в него?
Менюто съставих лесно – просто затворих очи и си спомних за любими ястия от детството. Това е едната част от него. Другата съобразих със сегашните тенденции. Първо го показах на семейството си и на наши редовни гости, които бяха нетърпеливи да отворим ресторанта.
Ако трябва да ни препоръчате едно ястие от менюто, което непременно да опитаме, което ще бъде то?
За мен това ще е опушеното свинско. Просто в моето съзнание излизат хиляди детски, вкусни спомени и моменти, когато дори само като му изрека цялото име – Подлучено свинско от време оно.
Препоръчайте ни три ресторанта в София и три в България, които да посетим.
За София не мога само три – Chef’s, Constantinoff RestoBar, Lavele, ARIA, “Под метлите”.
В България – “Канатица”, “Софра” в King’s Valley и ресторанта в хотел “Ястребец”.
Още една кулинарна книга или още един ресторант – накъде се простират сега мечтите ви?
Честно ли?! И двете, дори вече работя и по тях. Сега още не мога да кажа дали ресторантът ще предвари книгата или книгата – ресторанта. Ще го запазя в тайна, но само засега.
