Една от най-пищно украсените книги, които светът е виждал, е изпратена от Лондон до Ню Йорк през април 1912 г. Инкрустираното със скъпоценни камъни издание на “Рубаят” на Омар Хаям е взето на борда на Титаник и потъва на дъното на Атлантическия океан преди 110 години.
Младият мъж, който стои зад това екстравагантно представяне на поезията на учения Хаям, се дави в английски морски курорт малко след това. Подмяната на невероятната подвързия е завършена с големи разходи в края на 30-те години на миналия век, но е незабавно изпепелена от германските бомбардировачи, тъй като британската столица е опустошена по време на Втората световна война. Някой би ли посмял да направи трето издание на забележителната подвързия? Оказва се, че да.
Франсис Сангорски и неговият бизнес партньор Джордж Сътклиф, които създават фирмата си Sangorski & Sutcliffe, са високо ценени, заради сложните си и невероятно красиви корици със скъпоценни камъни. Работата на Сангорски и Сътклиф се откроява и те печелят престижни книги за подвързване, включително за крал Едуард VII.
През 1911 г. Франсис Сангорски завършва работата по подвързията на “Рубаят” на Омар Хаям, върху която се труди в работилницата си в Холборн в продължение на две години. И резултатът е спиращ дъха.
Без преувеличение, подвързията, наречена “Великият Омар”, е смятана за шедьовър, тъй като в нея са вложени ценни видове кожа, слонова кост, махагон, сребро и редки скъпоценни камъни. Предната част на корицата е украсена с изображението на три пауна, на гърба има саз – древен музикален инструмент, наподобяващ лютня.
С размери 40 на 35 см, книгата е инкрустирана с 1050 камъка – скъпоценни и полускъпоценни, сред които аметисти, топази и рубини. За създаването на подвързията са използвани около девет кадратни метра златни листа и около 5000 парчета кожа. Книгата се съхранява в дъбов калъф.
Готовата книга е изпратена в Съединените щати, за да примами някой местен богаташ да инвестира пари. Но цената е твърде висока и никой не я иска. Изданието се завръща в родината си и се озовава на търг в Sotheby’s.
В резултат на това книгата е продадена само за 405 паунда – едва една трета от цената, тъй като по това време в страната започва стачката на въгледобивната индустрия. Всички колекционери са притеснени от създалата се нестабилност и предпочитат да не поемат рискове и да не инвестират.
Представителите на търга опаковат изданието и го изпращат в САЩ на купувача. Превозното средство, чрез което и бил изпратен екземплярът, така и не достига целта си поради сблъсък с айсберг… Някои оптимистично настроени иманяри вярват, че някой ден скъпоценната книга ще бъде открита.
Що се отнася до вероятното състояние на книгата 110 години след потъването на Титаник, много експерти вярват, че “зависи изцяло от това колко добре е била опакована и къде в кораба е била съхранявана”.
Това обаче не е краят на историята. Допълнителна трагедия последва само 10 седмици след потъването на Титаник.
Франсис Сангорски е на почивка със съпругата си и четирите си деца на южното крайбрежие на Англия на 1 юли 1912 г., когато решава да се потопи в морето в Селси Бил в Съсекс. Заради силно течение обаче, той се удавя, а с него и големият му талант.
Sangorski & Sutcliffe продължава да съществува като компания, въпреки загубата на своя съосновател. През 1924 г. племенникът на Джордж Сътклиф – Стенли Брей, се присъединява като чирак. Осем години по-късно той се натъква на оригиналните чертежи и модели на Сангорски за “Великия Омар” във фирмения сейф и решава да пресъздаде страхотната работа.
Работейки в офиса и у дома, Брей прекарва 30-те години на миналия век, мъчейки се над втория инкрустиран със скъпоценни камъни “Велик Омар”. Той приключва подвързията точно когато войната поглъща Европа. Решено е, че книгата се нуждае от защита от бомбардировки и затова е увита в защитен материал и поставена в защитен трезор на Fore Street в Лондон.
Fore Street обаче е първото място в града, което удрят немските бомбардировачи. Последвалите въздушни нападения през 1940 и 1941 г. изравнят почти всички сгради в района. В крайна сметка развалините са разчистени и сейфът, съдържащ подвързията на Брей, е открит – все още непокътнат и очевидно невредим. Но когато го отварят, откриват, че топлина на огъня е стопила кожата, овъглила е страниците и отново е съсипала подвързията.
Две изгубени книги и години на загубена работа не намаляват ентусиазма на Брей към “Великият Омар” и тъй като страната празнува края на войната през 1945 г., той започва работа по третата.
Много от бижутата, които са оцелели от предишната му версия, са използвани отново. Управлението на Sangorski & Sutcliffe ограничава времето, в което той трябва да работи върху подвързията, така че тя става по-скоро проект за пенсионирането му през 80-те години. Но след приблизително 4000 часа труд, третият Омар най-накрая в завършен.
Брей предоставя книгата с подвързията на Британската библиотека, която я съхранява до смъртта му. Омарът и свързаният с него материал са оставени за постоянно на институцията след смъртта на вдовицата на Брей Ирен през 2004 г. Книгата остава в колекцията на библиотеката, въпреки че достъпът до нея е разрешен рядко.
Историята на “Великият Омар” съвпада точно с теориите на Омар Хаям, чиято мъдрост вдъхновява майстора Франсис Сангорски да отбележи паметта на поета-философ в злато, скъпоценни камъни и кожа, напомняйки ни все пак, че нищо на този свят не е вечно.
