Ози Озбърн напусна този свят на 22 юли 2025 г., заобиколен от семейството си. Но спомена за него – с черния му хумор, безкрайната енергия, искреността и гласа, който сякаш идва от друго измерение, ще остане завинаги.
Ози Озбърн не беше просто изпълнител. Той беше епоха. Глас на мрак, който говореше истината. Пророк и трагичен герой в едно. И ако трябва да го запомним с едно изречение, то би било: “Аз не съм модел за подражание, аз съм просто Ози.”
Роден през декември 1948 г. в работническия квартал Астън на индустриалния Бирмингам, Джон Майкъл Озбърн още от дете усеща, че не е като другите. Страдал от дислексия, заекване и бедност, той намира спасение в музиката – в песните на The Beatles, в мрака на блуса, в уличния шум на града. Това, което никой тогава не подозира, е че този несигурен и странен младеж ще се превърне в Ози Озбърн – един от най-обичаните и противоречиви образи в историята на рока.
През 1968 г., заедно с Тони Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд, Ози основава Black Sabbath – група, която няма да промени просто рока, а ще роди цял жанр: хеви метъла. Със звуци, по-тежки от фабриките на Бирмингам, и текстове, вдъхновени от война, окултизъм и човешка тъмнина, Sabbath създават вечна музика.
Първият им албум, озаглавен просто Black Sabbath (1970 г.), излиза в петък, 13 февруари – напълно умишлено. С него идва и първата култова песен, с която ние лично ще запомним Ози.
1. “Black Sabbath” (1970 г.)
Зловеща тритонова китара. Глас, който стене “What is this that stands before me?”. Музиката тук не забавлява – тя заплашва. Това е първата песен, за която критиците използват думата “метъл”. Така се ражда нова ера.
Следват златни години. През 1970 г. Black Sabbath издават втория си албум Paranoid, съдържащ още една песен, без която никой концерт не минаваше.
2. “Paranoid” (1970 г.)
Кратка, но заразителна. Песен, написана за минути, а останала за поколения. Емблема на хеви метъла и озвучаване на безпокойството на цяло поколение. Това е и първият голям хит на групата в Щатите и Обединеното кралство.
3. “War Pigs” (1970 г.)
Излязла през 1970 г. като първо парче в албума Paranoid, “War Pigs” е вик срещу войната, алчността и цинизма на властта. Във време, когато светът е в разгара на Виетнамската война, Оззи Озбърн и Black Sabbath осмеляват да кажат на глас това, което мнозина шепнат:
“Generals gathered in their masses / Just like witches at black masses…”
Със зловещо, епично интро и риф, който сякаш стъпва тежко като танк през съзнанието, песента се превръща в химн на антивоенното движение. Оззи не просто пее – той обвинява. С думите си насочва пръст към онези, които “пращат бедните да умират”, докато самите те стоят далеч от бойното поле.
Солото на Тони Айоми е едновременно жестоко и величествено – сякаш самата музика се изправя срещу лицемерието на световния ред. В заключителната част песента преминава в по-бързо темпо – като изблик на ярост, като бунт без спирачки.
4. “Crazy Train” (1980 г.)
В началото на 80-те обаче, след години на наркотици, алкохол и напрежение, Ози е уволнен от Sabbath. Повечето биха се сринали. Той обаче възкръсва.
С помощта на новата си съпруга, Шарън Ардън, и гениалния китарист Ранди Роудс, Ози създава Blizzard of Ozz – дебютния си солов албум, от който излиза песента, с която мнозина го идентифицират.
“I’m going off the rails on a crazy train!”. С този химн Ози не просто се завръща – той доказва, че може да бъде по-голям от групата, която е основал. Песента остава една от най-разпознаваемите в рока и метъла. След смъртта на Роудс в самолетна катастрофа, Озбърн продължава въпреки всичко. Албум след албум, турне след турне, той остава воден от желанието да живее, да пее, да шокира. На сцената си остава непредсказуем, театрален, понякога плашещ. Но никога фалшив.
5. “Mr. Crowley” (1980 г.)
Посветена на окултиста Алистър Кроули, песента съчетава органно интро с готическа атмосфера и внушителен вокал. Това е Ози в своя най-драматичен, мистичен вид – магьосникът на рока.
През 90-те той се утвърждава като култова фигура, основава фестивала Ozzfest, който дава сцена на млади метъл групи като Slipknot, Korn, System of a Down. Ози не просто оцелява – той възпитава новите поколения бунтари.
6. “Mama, I”m Coming Home”
В началото на 90-те години Ози Озбърн вече е преминал през всичко – слава, зависимости, раздели, възраждания. Светът го познава като “Принца на мрака”, човекът, който хапа глави на прилепи, който шокира и забавлява милиони. Но зад сценичната лудост се крие нещо друго – мъж, който е уморен, търсещ покой и обич.
Тогава се ражда “Mama, I’m Coming Home” – песен, която никой не е очаквал от Ози. Баладична, нежна, почти уязвима. Тя не говори за дяволи, магьосници или войни. Говори за дома. За прошка. За жената, която винаги е била до него – Шарън, неговата съпруга и мениджър, но и единственият човек, който го е държал жив в моменти, когато самият той е бил на ръба.
Ози разказва в интервюта, че песента е лична. Заглавието не е метафора – той наистина се е връщал у дома. След години по пътищата, след албуми, турнета и бури, идва нуждата от мир.
7. “No More Tears” (1991 г.)
Епичен, почти прогресивен рок – над седем минути музикален разказ за насилие, вина и изкупление. Смятана от мнозина (ние включително) за една от най-добрите му песни – балансирана между мощ и меланхолия.
В началото на 2000-те, с риалити шоуто The Osbournes, милиони го виждат в нова светлина – като объркан, нецензурен, но мил баща и съпруг. Публиката го обожава.
В последните си години, борейки се с болестта на Паркинсон, Ози продължава да записва. През 2022 г. издаде албума Patient Number 9, носител на Грами, а през юли 2025, само няколко седмици преди смъртта си, изнесе своя прощален концерт в Бирмингам – Back to the Beginning, заедно с оригиналния състав на Black Sabbath.
Малко след като беше обявена кончината му, музикалният свят започна да се прощава с Ози Озбърн с тежест в сърцето, но и с признание, което малцина заслужават. От всички краища на света – от рок икони до млади музиканти, от фенове до критици, звучат думи на благодарност и поклон пред човека, който “измисли тъмнината, но никога не изгуби светлината в себе си”.
Много от колегите му го наричат “последният истински рок звяр”, “бащата на метъла” и “човекът, който ни показа, че дори лудостта може да има ритъм и сърце”. Групи като Metallica, Iron Maiden и Slipknot публикуваха думи на дълбок респект, а Джеймс Хетфийлд каза:
“Никога нямаше да стъпим на сцена, ако не беше Ози.”
Хиляди фенове пеят “Paranoid”, “Crazy Train”, “Mama, I’m Coming Home” или “Close My Eyes Forever” в негово име. Радиостанции посвещават 24-часови програми, фестивали запазват минута тишина, а социалните мрежи се пълнят с едно и също изречение: “Благодаря ти, Ози. Никога няма да спрем “лудия влак”.”
Смъртта на Ози Озбърн бележи не просто края на една кариера, а края на епоха, в която музиката беше опасна, дивa, но искрена. И може би точно затова – вечна.
