Ужaсният 1 000°C кратер на “врата към Ада”, разположен в сърцето на каракумската пустиня в Туркменистан, най-после изглежда сякаш може да спре вече да гори – след близо 50 години.
Как се появи този “Ад”? През 1971 г. съветски геолози пробиват в газово находище, при което се образува гигантска дупка. За да избегнат отровните газове, те запалили газа, надявайки се огънят да изгасне за дни. Вместо това – пламъкът продължава и до днес.
Кратерът е широк около 70 м и дълбок около 20 м и на моменти огненият му ръб е бил видим от километри. Той се е превърнал в силна туристическа атракция – хората разпъват палатки край него и през нощта гледат как пламъци танцуват в мрака.
Пламъците обаче драстично са намалели – те вече са до 3 пъти по-малки отколкото в пиковите години. Най-очевидни са само при самия ръб на кратера. Ирина Луриева от държавната компания Turkmengaz потвърждава: “Преди огромното сияние се виждаше от няколко километра. Днес остава само тлеещ огън.”
Всичко това води към простото заключение, че газът почти е свършил – не остава какво да гори.
През 2013 г. изследователят Джордж Курунис исторически слиза до самото дъно, търсейки бактерии в екстремални условия – за да научим как би могъл да съществува живот на подобни места. Туркменистанското правителство многократно дискутира възможността за запечатване, но естественото намаляване на горивото може би ще доведе до решение без човешка намеса, отбелязва Science Alert.
