20 години български маг лъже испанците

Гилдията на свободните вариететни артисти обяви Стефан Давидков-Серван за илюзионист номер едно на България за 2022-ра. Краткото обяснение за това решение бе: “Той е магът, изнесъл най-много спектакли през изминалите 365 дни.”

Маг Серван, съпругата му Илиана, с артистично име Алисия, и двете им деца живеят в Испания. Преди двадесет години пристигат, за да изпълнят кратък договор, но остават до днес. Издържат се само от работата си като артисти. Живеят в малко градче, на 120 километра от него се намира Барселона, а сцените, но които играят, са пръснати из цяла Испания.
В началото били Канарските острови. Всъщност не. Всичко започнало в читалище “Стилян Пешев” в софийския квартал “Надежда”. Там маг Корли събрал група деца, за да ги учи на фокуси. Тогава Стефан бил на осем години.
 
– Маг Серван, предполагали ли сте, че детското ви увлечение ще стане ваша професия?
– Това, което правихме в илюзионното студио много ми харесваше. Беше професионално. Балерини идваха да ни учат да ходим по сцената, явявахме се на фестивали. В Кюстендил станахме трети, тогава взех автограф от Мистер Сенко. Два пъти ходихме в Карлови Вари, където се надиграваха деца от цял свят.
Учих в текстилен техникум, но мислех само за фокуси. Сцената ме влечеше. Баща ми искаше да стана военен, но това никак не ми харесваше. На шестнадесет години комисия ми отреди първа артистична категория, която ми даваше право да практикувам професията на илюзиониста. На новогодишна програма в хотел „Шипка“ спечелих първия си хонорар.

– На сцената се запознавате и със своята бъдеща съпруга и патньорка Алисия…
– Видяхме са на един фестивал в Театъра армията. Тя не ми обърна никакво внимание. Майка й обаче, също артистка, Мис Елен, изглежда ме е харесала и казала нещо хубаво за мен на дъщеря си. Доаенът на маговете Лепас ни събирахме около „Кристал“, говорехме за фокуси. Илияна също идваше. Накрая се събрахме, направихме дуо „Серван и Алисия“ и заминахме в Кипър.
– Къде работихме там?
– В круизните кораби, които обикаляха гръцките острови. Имахме по два спектакъла всеки ден. Преди да тръгнем Астор ми даде един номер с резачка, която “минава” през тялото на партньорката. Мениджърът ни забрани да го играем. Страхуваше се да не стане беля. Да не се лее кръв. В дните, когато той отсъстваше от кораба обаче, го показвахме. Имаше голям ефект. В публиката се кръстеха, не можеха да повярват, че това се случва пред очите им. За три години целия Кипър мина през корабите, станахме доста популярни. Зимата работехме във Франция, на коледни галаспектакли.
– Как се печели публиката, която е доста различна в отделните държави?
– Като непрекъснато измисляш нещо ново. Сега има интернет, много информация и става все по-трудно. Навремето аз първи пуснах т.н. летяща маса. Успехът беше колосален. Сега под път и на път колеги изпълняват този номер. Значи трябва да се търси нещо друго. Старото, както казваше, Лепас, е изстинало кафе.

– Ще ви опонирам с друга една наложена фраза: “Всичко ново е добре забравено старо!”
– Може би и това е вярно, но е важно как ще представиш това добре забравено старо. Аз успях да взема реквизита на факира Мити. Много е внушителен. Големи илюзии, изпъстрени с красиви картини. След като го сглобихме обаче, се оказа, нито аз, нито някои друг колега, дори Астор, разбираме, как се работи с него. Секретът се оказа много сложен. Но представете си, че го разгадаем и възстановим номера, тогава всички ще го приемат за нов.
– Вече двадесет години живеете в Испания, а сте отишли за една. Как стана така, че останахте?
– Навремето създадох една много интересна реприза. Беше модерен Хари Потър и използвах популярността му. Канех дете от публиката, което приемаше образа на Хари и правеше фокуси. Номерът ми впечатли един испански мениджър, който ми предложе шестмесечен договор в хотелите между Малага и Карис. Следващото му покана бе за Гранд Канария. Отказах. Колеги ме сметнаха за луд, но вече се беше родил първия ми син Александър и трябваше да бъда в България.
– И как стана завръщането ви?
– Същият мениджър дойде в България да търси музиканти. Видяхме се случайно и веднага ни предложи нов, едногодишен договор за Канарските острови. Синчето, което днес вече е студент по икономика, взехме с нас. „Фоуерте вентура“ се оказа прекрасно място. С много хотели, с разнообразни програми и хубавите плажове. Без дискотеки и шумни заведения. Почти през цялата година островът е разделен на две. В едната половина са англичаните, а в другата – германците.

Когато договорът ни свърши, ни предложиха да останем още една година. После дойде поканата за участие в тематично шоу с магьостник и двама театрали в Барселона. Проектът обаче се провали. Останахме свободни артисти, прекръстиха ни на дуо “Привилеч” и започнахме работа по хотелите. Повечето от тях са петзвездни, с амфитеатър и програма всяка вечер-има фламенго, цирково шоу, магии. Наехме си апартамент близо до Тарагона, родния град на гениалния архитект Антонио Гауди.
– Пандемията от корона вурис разори доста артисти. Как вие се справихте с нея?
– Пандемията дойде и нашата работа блокира. Хотелите първи затвориха и последни отвориха. Аз цял живот съм обичал сам да си изработвам реквизити. Попаднах на един курс за заварчици. Шест месеца се учих и после започнах и работа на един обект в Барселона.
– Занаятът е сложен, не се ли изложихте?
– Не, дори изработвах детайли за “Ферари”. Но стана индцидент. Тръба падна върху крака ми и два месеца бях с патерици. След като се възстанових, продължих да заварявам, а вечер участвах в спектаклите. За щастиие туристите се завърнаха и животът ни се нормализира.

– Какви са тревогите на един обикновен испанец?
– Каквито са на всеки човек по света: страх за работата, финансови затруднения, тревоги около здравето.
Орфи твърдеше, че: маговете лъжат, но красиво, Сенко пък казваше на Тодор Живков: “И вие лъжете, и ние лъжем, но вас ви псуват, а на нас ни ръкопляскат.”
– Кои от нациите, които познавате се лъжат най-трудно?
– Не приемам, че лъжата е в основата на нашата работа. По-скоро аз се старая да забавлявам публиката. В номерата ми винаги има нещо комично. С испанците е по-лесно, най-скептични са българите. Те все гледат да се заровят отзад, да надникнат отпред и да разкрият секрета. Но както казваше Астор: “Колкото повече внимаваш, толкова по-малко ще разбереш”. И това е самата истина./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС

Източник: blitz.bg
Next Post

Скритият талант на едно от децата на Брад Пит и Анджелина Джоли

Пакс Джоли-Пит, който в момента е на 19 години, не е просто дете на двама изключително известни хора. Стана ясно, че вторият син на Анджелина Джоли и Брад Пит е станал художник. Но той пази всичко в тайна, като твори под фалшиво име. Източник казва на Page Six, че вместо […]