Докато мъж се опитва да изгони кокошките си от мазето си, се натъква на изоставен подземен град, който някога е приютявал 20 000 души. Не, това не е начало на някаква приказка, а напълно реална история от Турция.
В опит да залови отново и отново бягащите си домашни птици, мъжът решава да съботи стената през 60-те години на миналия век, за да види къде мистериозно изчезват кокошките му непрекъснато. Така разкрива тъмен тунел, водещ към древния град Еленгубу, известен днес като Деринкую.
Деринкую, заровен на повече от 85 метра под централноанадолския регион Кападокия, е най-големият разкопан подземен град в света и се смята, че се свързва с повече от 200 по-малки отделни подземни града, открити през последните десетилетия, разкриват от New York Post.
Вътре в подземния град, чиито входове се свързват с повече от 600 частни домове в съвременния район на повърхността на Кападокия, изследователите откриват 18 нива на тунели, съдържащи жилища, хранилища за суха храна, конюшни за добитък, училища, винарни и дори параклис. Градът е оборудван и с вентилационна система, която снабдява жителите му с чист въздух и вода.
“Животът под земята вероятно е бил много труден”, разказва водачът Сюлеман. “Жителите са се облекчавали в запечатани глинени буркани, живеели са на светлината на факлите и изхвърляли мъртвите тела в определените за това места.”
Точната дата, на която е построен внушителният град, остава спорна, но древни писания, датиращи от 370 г. пр.н.е., сочат, че Деринкую е съществувал тогава.
Градът вероятно първоначално е бил използван за складиране на стоки, но след това се превръща в нещо като бункер за бягство от чуждестранни нашественици – слабо осветените коридори са умишлено построени тесни и ниски, така че натрапниците да бъдат принудени да се навеждат и да влизат в един ред.
Вратите, свързващи всяко ниво, са блокирани от половинтонни камъни, подвижни само отвътре, като имат малка дупка, която позволява на обитателите да пронизват с меча си затворените нарушители.
Въпреки че остава загадка кои са били архитектите, изследователите смятат, че това са хетите – анадолски народ от бронзовата епоха. Според професор Бертини, който е експерт по средиземноморски пещерни жилища, хетите може да са изкопали първите няколко нива в скалата, когато са били атакувани от фригийците около 1200 г. пр.н.е.
На фригийските нашественици, индоевропейски говореща империя, управлявала Анатолия в продължение на 600 години, се приписва изграждането на по-голямата част от града през вековете преди Деринкую да смени владетеля си още няколко пъти, включително между персите, християните и кападокийските гърци.
Градът вероятно е достигнал пика си от население от 20 000 душо по време на ислямските набези през VII ми век срещу християнската Византийска империя, съобщава BBC.
След 2000 години употреба Деринкую най-накрая е изоставен през 1923 г. от кападокийските гърци, които претърпяват поражение в гръцко-турската война и избягват в Гърция.
Един век след преоткриването му, древният град е отворен за посетители, любопитни да изпитат живота под земята в Деринкую, който е добавен към списъка на ЮНЕСКО за световно наследство през 1985 г.
