Етимологията може да ни каже много за това откъде идват ежедневните неща. Уискито е интересно, защото не прилича на повечето други английски думи и дори има уникално произношение. Това е така, защото уиски е английската версия на келтския термин uisge beatha, който сам по себе си е местен превод на латинското aqua vitae – и двете означават “вода на живота”.
Алкохолът е на хиляди години, но aqua vitae става възможен едва след изобретяването на дестилацията. Някаква форма на процеса е била известна отпреди, но дестилацията, каквато я познаваме днес, не започва, докато великият арабски алхимик Абу Муса Джабир ибн Хайян нe проектира специалния съд още през VIII век. Разбира се, ще минат няколкостотин години, преди дестилираният алкохол да започне да се пие за удоволствие, но aqua vitae бързо се превръща в лекарствен продукт в Близкия изток и Европа.
Първият запис за поява на уиски датира от 1495 г. Записано е, че брат Джон Кор поръчва осем бутилки малц по заповед на крал Джеймс IV, за да направи aqua vitae. Включването на малц (съкращение за малцов ечемик) е нещото, което навежда на мисълта, че това е първият запис за производство на уиски.
Aqua vitae e общ термин за всички дестилирани спиртни напитки, независимо от съставките, така че е възможно някои по-ранни препратки към aqua vitae всъщност да се отнасят за уиски, но няма начин да разберем. Шотландската aqua vitae, направена с малцов ечемик, произлиза от келтската провинция, въпреки че и Ирландия претендира за първоначална собственост.
Светът може никога да не разбере истината за тази подробност, но регионът като цяло се смята за родното място на уискито. Както споменахме, в шотландския галски латинското aqua vitae се превежда като uisge beatha. Чрез ежедневната реч това е съкратено до просто uisge, което в крайна сметка се превръща в английската дума whiskey.
Въпреки че историята на уискито е уникална за келтския регион, тя има много общо с историята на други спиртни напитки. Докато aqua vitae се разпространява в Европа, всеки регион черпи от своята селскостопанска индустрия, за да изследва дестилацията.
Във Франция е популярно виното, а значителен процент от земеделската земя е предназначена за лозя. Тогава не е изненадващо, че брендито произлиза първо от Франция, тъй като често се използва гроздето като основна съставка. В Шотландия средновековното селско стопанство се е състояло в не малка част от зърнени култури, включително ечемик, ръж и пшеница – всички те могат да се използват за дестилация на уиски.
Шотландският келтски е красив език, който все още се използва днес, въпреки че в момента има само около 60 000 човека, които го говорят. Затова и шотландското правителство предприема няколко стъпки, за да подкрепи използването на шотландски келтски в съвременния живот с надеждата, че един ден ще процъфтява отново, пише Tasting Table.
