Бил Кобс, актьорът ветеран, който се превърна в повсеместно и мъдро присъствие на екрана, почина на 90 г. в дома си, заобиколен от семейство и приятели, се казва в изявление, цитирано от Associated Press.
Родом от Кливланд, Кобс участва във филми като “Генерално пълномощно”, “Бодигард” и Нощ в музея”. Той прави първата си поява на голям екран в мимолетна роля в “Ударът Пелам 123” от 1974 г.
Кобс има зад гърба си около 200 филмови и телевизионни роли. Лъвският дял от тях идва през 50-те, 60-те и 70-те му години, когато режисьорите и телевизионните продуценти се обръщат към него отново и отново, за да вдъхнат малки, но ключови роли с богата душевност. Кобс се появява в телевизионни предавания, включително “Семейство Сопрано”, “Западното крило”, “Улица Сезам” и “Добри времена”.
Бил е мениджър на Уитни Хюстън в “Бодигардът” (1992 г.), мистичният часовник в “Генерално пълномощно” на братя Коен (1994 г.) и лекарят в “Слънчева страна” на Джон Сейлс (2002 г.). Той играе треньора в “Въздушният Бъд” (1997 г.), охранителя в “Нощ в музея” (2006 г.) и др.
Кобс рядко получава такива големи роли, които се отличават и печелят награди. Вместо това Кобс беше познат и запомнящ се човек, който остави силно впечатление на публиката, независимо от времето на екрана. Той спечели награда Еми за изключително ограничено изпълнение в сериала “Дино Дана” през 2020 г.
Уилбърт Франсиско Кобс, роден на 16 юни 1934 г., служи осем години във военновъздушните сили на САЩ, след като завършва гимназия в Кливланд. В годините след службата си Кобс продава коли. Един ден клиент го пита дали иска да играе в пиеса. Кобс се появява за първи път на сцената през 1969 г. Започва да играе в театъра в Кливланд и по-късно се премества в Ню Йорк, където се присъединява към Negro Ensemble Company, играейки заедно с Оси Дейвис и Руби Дий.
Кобс казва, че актьорството резонира с него като начин да изрази човешкото състояние, особено по време на Движението за граждански права в края на 60-те години. “За да бъдеш артист, трябва да имаш чувство за даване”, казва Кобс в интервю от 2004 г. “Изкуството е донякъде молитва, нали? Ние реагираме на това, което виждаме около нас и какво чувстваме и как нещата ни влияят умствено и духовно.”
