Днес Мария Кюри се помни с нейната пионерска работа върху радиоактивността, която не само ѝ печели две Нобелови награди, но и признанието за “майка на съвременната физика”. Но докато изследванията ѝ върху радиоактивните елементи полоний и радий ѝ осигуряват забележително научно наследство, същите тези вещества имат и траен ефект върху нейното тяло.
Кюри е не само първата жена, спечелила Нобелова награда, но и единствената жена, на която са присъдени награди в две различни области. През 1896 г. френският физик Анри Бекерел открива, че урановите соли излъчват лъчи, които са подобни на рентгеновите по способността си да преминават през обекти.
Това откритие вдъхновява Кюри да изследва откритията на Бекерел като част от изследователската си теза. Тя и нейният съпруг, Пиер Кюри, се захващат за работа и в крайна сметка през 1898 г. откриват радий и полоний – два нови радиоактивни елемента. Тези резултати водят до присъждането на половината от Нобеловата награда за физика на семейство Кюри през 1903 г. Другата половина отива при Бекерел.
През 1911 г., след голяма лична трагедия (Пиер Кюри почива внезапно през 1906 г.), Кюри получава Нобелова награда за химия за изолирането на чист радий. Тя продължава да посвещава своите изследвания на изучаването на химията на радиоактивните вещества, както и на техните приложения в медицината. Всъщност, ако не е работата на Кюри, нашите лечения за рак вероятно нямаше да бъдат толкова развити, колкото са днес. Но постоянното и продължително излагане на Кюри на тези вещества си има цена.
Мария Кюри умира на 4 юли 1934 г. от апластична анемия, причинена от работата ѝ с радиация. Въпреки името си, апластична анемия е повече от просто анемия. Това е рядко състояние на кръвта, което се появява, когато костният мозък не може да произведе достатъчно нови кръвни клетки, за да може тялото ни да функционира правилно. Когато Кюри почива, тялото ѝ е толкова радиоактивно, че трябва да бъде положена в облицован с олово ковчег. Никой обаче не знае за това до 1995 г., когато тялото ѝ е ексхумирано.
По това време френските власти искат да преместят семейство Кюри в националния мавзолей Пантеона, в чест на техния принос към науката и за това, че са икони във френската история. Длъжностните лица, отговорни за ексхумацията, се свързват с френската агенция за радиационна защита с опасения относно остатъчната радиация и искат помощ за защита на работниците в гробището.
Когато ексхуматорите се приближават до техния гроб, те откриват нормални нива на радиация във въздуха, които след това се повишават, когато гробът е отворен (макар и не в големи количества). Първоначално ковчегът на Мария Кюри изглежда направен от дърво, но когато го отварят, установяват, че е облицован с 2.5 милиметра олово.
По-късно изследване на тялото на Кюри разкрива, че тя е останала забележително добре запазена и са открити само малки нива на алфа и бета замърсяване. Това, според Journal of British Society for the History of Radiology, вероятно се е случило, защото Кюри все пак е предприела стъпки за ограничаване на излагането на радиация в по-късен етап на изследванията си.
Същото обаче може да се каже за нейното оборудване. След 100 години много от нейните вещи, включително мебели, готварски книги, дрехи и лабораторни бележки, остават изключително радиоактивни. Последните всъщност се съхраняват в облицовани с олово кутии във френската Национална библиотека в Париж.
При заявяване на достъп до тези обекти, посетителите са длъжни да подпишат освобождаване от отговорност и да носят защитно облекло, за да предотвратят излагането на радий-226. Никак не сме изненадани, тъй като този конкретен изотоп има период на полуразпад от около 1600 години, както пише и IFL Science.
