Вероятно малцина са чували за котката манул, известна още като паласова котка, в чест на откривателят ѝ Петер Симон Палас. Това е един от най-редките и очарователни видове котки на планетата. Вирее в планинските, труднодостъпни райони на Централна Азия – Монголия, Китай и Тибет.
Характеризира се като средно голям бозайник, достигаща дължина от 57 до 62 см, с тегло между 2 и 5 килограма. И въпреки своята красотата и чар, тя е застрашен вид – поради загубата на естествени местообитания и безразборен лов.
Тази порода котки има своя специфичен външен вид, който я разграничава от другите видове. Отличава се с гъста козина, малки заоблени уши и сплескана муцуна с мрачното си изражение, заради което изглежда сякаш винаги е ядосана и недоволна. Любопитното е, че може да оцелее дори на място, където никога не бихме помислили, че има форми на живот, каквито са върховете на Еверест.
Видът е открит след проучвания на изследователски екипи от американското общество за опазване на дивата природа. Изследванията им се базират на котешките изпражнения, намерени в района на Хималаите.
Котките от вида палас комуникират помежду си чрез вокализации и химически сигнали. Те самотни хищници, денем живеещи в пещери и активни основно през нощта. Способни са да оцеляват в сурови климатични условия, дори на екстремни минусови температури заради голямата си адаптивност.
Хранят се предимно с гризачи и дребни животни, но може да ловуват и птици, и насекоми. Способни са да издържат дълги периоди на гладуване поради значителните запаси от мазнини в тялото.
В днешно време манулът е възприет за изчезващ вид, въпреки че се полагат редица усилия за защита и опазването му, уточняват от Pets Lover. Вписан е дори в червения списък на световнозастрашените видове на IUCN – природозащитната организация, която се грижи за опазването на природните ресурси.
