Според една древна мъдрост най-много се мами преди избори и след лов. Тази теза обаче, лесно може да се обори. Защото, в интерес на истината, най-много се лъже на илюзионен спектакъл. Там всичко е измама: и отрязаните глави, и преполовените жени, и прободените със саби, и гълъбите в цилиндрите, и картите, които се появават, уж от нищото. Хората, които се занимават с този занаят, са толкова нагли, че не само ви лъжат, ами за това им плащате, а накрая и им ръкопляскате.
Потвърждение на всичко това е факта, че за свой професионален празник въпросните артисти, нарекли се маговете, са избрали не някаква сериозна дата, като 9 септември или 10 ноември, а деня на шегата и лъжата. По този повод на 1 април те дори ще си проведат фестивал. За да видят кой от старите е оцелял професионално след пандемията, да оценят майсторството си и да дадат кураж на младите:
“Магията е в колапс, но е жива и няма да умре. Или накратко казано: “Fair magic”! Такива за посланията на фестивала, който ще се проведе в софийския “Вариететен театър”.
Борислав Борисов, известен като Боби Шоу, е заместник-председател на “Съюза на илюзионистите в България”. Твърди, че лъже само на сцената, но никога в живота и че това, което ще ни каже, е чистата истина.
– Боби, в колапс ли е наистина магията?
– През осемдесетте години, “златното време”, в България имаше 240 професионални магове, които си вадеха хляба с това изкуство. По този показател бяхме първи в Европа на глава от населението. Сега работещите илюзионисти у нас се броят на пръстите на двете ръце. Но така е навсякъде по света.
Скоро бях в Лас Легас. Някога там такива шоу програми имаха най-големите звезди, като Дейвид Коперфийлд и Зигрид и Рои. Билети се купуваха месеци преди спектаклите. Хората идваха, облечени супер елегантно. Това баха грандиозни събития. Сега там има по два-три спектакъла в месеца и то не навсякъде. Зрителите са в бермуди и джапанки, а с един билет влизат трима души, само за да се напълни залата.
– Но въпреки това ти правиш фестивал и го наричаш “Fair magic”. Какво искаше да кажеш?
– Искаме, подобно на олимпийския, да предадем магически огън на младите. Да видим какво са постигнали. Да насърчим и наградим най-добрите от тях, като им гарантираме участие в международния фестивал “Нова българска магия – плюс”. Няма, разбира се, да пропуснем да отдадем почит и на най-заслужилите ветерани.
– Банален въпрос: Какви качества трябва да има един човек, за да стане добър фокустник?
– Великият Сенко го е казал най-точно: четири неща – пари, труд, труд, труд. И всеки начинаещ да знае, че в тази авантюра ще бъде сам. Единствено от него ще зависи успеха му. Само той може да накара сцената да го заобича.
– Ти как успя да завоюваш тази обич?
– Една година на панаира в родния ми град Луковит дойде мистър Сенко. По време на спектакъла той повика една дете на сцената. Изпреварих всичките си приятелчета. Маестрото ми даде глава лук и каза: Яж. Дъвчех, сълзи напираха в очите ми, лютеше ми, но изядох всичко.
Публиката ръкопляскаше и не подозираше, какво ми е прошепнал Сенко на ухото: Ще казваш, че лукът е ябълка и утре ще те пусна без пари. Така и направих. Пред очите ми бе възторжената публика, достолепният Мистър, прожекторите, които ме осветяваха. Тогава реших: Ще стана фокустник!
– След година пак се срещнате с великия маг. Как се случи това?
– Потърсих го вкъщи. “Помните ли ме?”, казах му. – “Аз съм Боби от Луковит. Искам да стана фокустник и дойдох да ме научите”. Той ме погледна като извънземно, после нае такси, плати го и каза на шофьора: Закарай го на гарата и го качи на рейса за Луковит. Докато бях при него обаче, Сенко ми показа един номер, който по късно играх пред самия Тодор Живков.
– Как се роди артистичния ти псевдоним?
– Когато почнах, всички в града ме наричаха “Магийката”. Не ми харесваше. Реших, че по-добре ще е Марлин, но бързо се отказах. Тогава взех авангардното решение: Запазих патриотичното Боби и добавих звучното Шоу. Под това име точно преди четиридесет години за първи път направих самостоятелен спектакъл.
– Как се чувстваше в този свой дебют?
– Това се случи в Белово. Треперех от страх. Дали няма да ми се смеят – мислих си. Публиката обаче, остана доволна. Имах късмета да хвана последния влак, който можеше да ме отведе до големите вариететни сцени. Първата ми спирка бе Белград. После обиколих цяла Европа. Три месеца работих в Америка. Играл съм в казиното на един от най-големите хотели в Лас Вагес – “Сахара”.
– Споменаваш Тодор Живков, кога си играл пред него?
– Бях петгодишен, когато той, заедно с Фидел Кастро, дойдоха в Луковит, за да открият новия площад. Тогава на мен се падна честта да им поднеса погача с шарена сол.
Години по-късно бях сред артистие в Бояна, които трябваше да изнесат програма пред гостуващия у нас японски премиер. Охраната ни предупреди, че нямаме право да се приближаваме до масата, около която седяха високопоставените личности. Извадих малка кърпична, набутах я между пръстите си и тя изчезна. Номерът ми предвиждаше въпросната кърпичка да се появи отново от кутия цигари, която трябваше да взема от някои от компанията на Първия. Сред тях обаче, никой не пушеше.
Виждах провала си и в този момент японецът ми се усмихна. Решен на всичко, отидох до него и под салфетката на чинийката с бадеми извадих скритата кърпичка. Охраната ме гледаше враждебно, самураят се изправи, леко ми се поклони, а всички на масата започнаха да ръкопляскат. Тогава Живков поиска: Я направи един фокус на Пенчо Кубадински. Изнадих дунапренена топка, пъхнах я в ръката му, той я стисна, а когато я отвори, топките станаха две. Всички започнаха да се смеят.
– Дъщеря ти Десислава, с артистичното име Шехерезада, също тръгна по твоя път?
– Това беше най-голямата ми изненада. Тя завърши икономика. Започна работа по професията си и каза че никога няма да се занимава с фокуси. В Истанбул с майка й чествахме четвърт век брачен живот. Изведнъж обявиха, че на сцената ще излезе Шехерезада. Представих си едрогърдеста кючекчийка и исках да избягам, но изведнъж се появи Деси и започна да прави фокуси.
После ми призна, че в продължение на две години, късно вечер, когато всички в къщата заспим, с часове е репетирала. После много пъти заедно сме излизали на сцената, но особено в чужбина, публиката е приемала за истинската звезда именно нея./show.blitz.bg
Интервю на Исак ГОЗЕС
