Мазнините са неизменна част от готвенето – независимо какво и как обичаме да приготвяме, без тях просто не може. Те всички са богати на калории и мазнини, но начинът, по който влияят на организма, може да се различава значително. Затова трябва внимателно да правим своя избор. Особено на фона на голямото разнообразие, което вече се предлага на пазара.
Всички търсим здравословните алтернативи, а за да ги намерим, трябва да сме наясно с основните характеристики на най-често използваните мазнини, както и с това за кои процеси на термична обработка са подходящи и за кои – не.
Кокосово масло
То има над 90% съдържание на наситени мазнини. В последните години придоби славата на суперхрана поради факта, че е малко вероятно тялото ни да го складира под формата на мазнини – по-скоро ще го изразходва като енергия. Но учени от Харвард продължават да са на мнение, че то си е “чиста отрова”.
Причината за това твърдение е, че консумацията на прекалено много наситени мазнини (20 г на ден за жените и 30 г за мъжете води до повишаване на холестерола, а това увеличава сериозно риска от сърдечно-съдови заболявания.
Затова те са на мнение, че кокосовото масло не е по-специално и по-полезно от останалите мазнини и със сигурност не бива да прекаляваме с него. А още по-добрият вариант е да изберем друг вид олио или масло, богато на ненаситени мазнини като Омега-3 и Омега-6, които доказано намаляват холестерола.
Маслиново масло
Изследване, проведено от учени от университета Харвард, което включва и 24-годишно наблюдение, доказва, че хората, които консумират маслиново масло в големи количества, имат 15% по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания. Ползите от тази мазнина идват най-вече от мононенаситените мастни киселини, които съдържат витамини, минерали, полифеноли и други полезни за организма вещества.
Идеята обаче е не просто да добавим маслиновото масло към хранителните си навици, а да заменим с него другите, не толкова полезни мазнини. Не от вчера и от днес маслиновото масло е смятано за най-полезната мазнина, която може да използваме. Освен това различни изследвания го свързват с намален риск от оксидативен стрес, диабет тип 2, невродегенеративни заболявания, тревожност, депресия и нарушения в чревния микробиом.
Маслиновото масло е водещата съставка и на така популярната Средиземноморска диета, която е лесен и ефективен начин да се грижим за здравето си без гладуване. И винаги е добре да залагаме на екстра върджин вариантите, защото в тях всичко полезни вещества са запазени в най-чист вид и без допълнителна обработка. То е най-полезно и когато не го подлагаме на термична обработка, но дори и да го правим, ползите от него остават, но вреди не се наблюдават.
Масло от авокадо
То е една сравнително нова мазнина на пазара, която бързо набира фенове. Основното му предимство е високото съдържание на фитохимикали и олеинова киселина. Произвежда се по сходен начин като маслиновото масло, което помага да се запазят полезните вещества.
Затова двата вида мазнини са взаимозаменяеми. Ползите също се припокриват – по-нисък риск от инфаркт, инсулт, диабет, инсулинова резистентност и чернодробни заболявания, които не са свързани с консумация на алкохол.
Сусамово масло
То се произвежда от сусамови семки, които са богати на витамини, минерали, протеин и фибри. Не са правени много изследвания, свързани с ползите от консумацията му, но се смята, че подобрява някои биомаркери като глюкоза, както и нивата на кръвното налягане, пише BBC.
Рапично масло
То има по-скоро лоша слава и се свързва с генно модифицираните насаждения. Но тази мазнина има и положителна страна – високо съдържание на мононенаситени и полиненаситени, сред които и олеинова киселина, както и ниско съдържание на наситени мазнини.
Според различни изследвания, рапичното масло намалява риска от развитие на диабет тип 2. Други учени обаче откриват, че честата му консумация може да доведе до покачване на теглото. Затова препоръката отново е по-скоро да заложим на по-здравословните алтернативи като маслиновото масло, което си остава най-полезното.
