Малко преди Деня на благодарността Кейлъб Бенъм прави обичайното за един следобед, като се мотае в двора на дома си в Северна Калифорния. Както винаги, компания му прави неговият 40-килограмов питбул Бъди. И както обичат да правят кучетата, Бъди е на път да се забърка в големи неприятности.
Изведнъж силен звук, идващ от гората в близост до къщата му, привлича вниманието на Кейлъб. Мъжът веднага разпознава, че това е рев на черна мечка. Според думите на Кейлъб животното е било над 150 кг и около два метра високо.
Докато осъзнае какво се случва, Кейлъб изведнъж си дава сметка, че мечката е захапала кучето му и го носи към гората. Без да се замисли, 24-годишния младеж тръгва след тях, готов на всичко, за да спаси домашния си любимец.
“Честно казано, единственото нещо, за което можах да се сетя, беше “спаси бебето ми”, разкрива Кейлъб пред Reader’s Digest.
Спринтирайки, той яростно се нахвърля върху мечката. Но това само затяга още повече хватката върху Бъди. Кейлъб дори сграбчва мечката за гърлото. Но няма ефект.. Опитва се да отвори устата ѝ, но челюстта е здраво стисната. Той започва да урдя мечката отново и отново около муцуната и очите, което в крайна сметка дава резултат.
Тя пуска кучето и побягва в гората. Бъди обаче е в много тежко състояние. Цялата му муцуна е окървавена и раздрана. Ушите му висят. Има ясна следа от ухапване през устната и такава, която едва не засяга окото.
“Първата ми мисъл беше, че ще го загубя”, казва Кейлъб. Той обаче не губи и секунда повече време. Грабва Бъди, качва го в колата си и отпрашва към близкия ветеринарен лекар. Операцията на Бъди продължава близо четири часа, но за щастие е успешна.
Малко по малко кучето се възстановява и двамата с Кейлъб отново са неразделни. Това е вторият път, когато Кейлъб спасява Бъди. Първият е от приют преди няколко години.
Що се отнася до американските черни мечки, че се срещат на територията на Северна Америка. Живеят сами като всички териториални животни. Високо интелигентни животни са. Много са любопитни, но и срамежливи, както и страхливи по отношение на човека. Имат много добре развити навигационни способности. Общуват помежду си с тялото, изражението на лицето, със звуци, допир и миризми. Имат много силно обоняние, като останалите мечки, и не толкова силно зрение.
