Колкото по-достъпен става Космосът за пътувания и изследване, толкова по-лесно става и да наблюдаваме нашата планета от съвсем друга перспектива. И ако до този момент сме смятали, че Великата китайска стена с дължина над 20 хиляди километра и височина над 800 метра е най-голямата видима конструкция на Земята от Космоса, то сме в грешка. А верният отговор се намира много по-близо до нас – в Европа.
От Международната космическа станция нашата планета изглежда като ярка палитра от цветове и текстури. А на този шарен фон се откроява едно блестящо бяло петно, което е като огромно огледало край югоизточния бряг на Испания. И то, както и Китайската стена, не е дело на природата, а на човешката дейност.
Тази забележителна гледка не е естествено образувание, а обширна мрежа от оранжерии, простираща се на повече от 40 000 хектара в провинция Алмерия. Става дума за “морето от пластмаса”, което е една от забележителни гледки към Европа от Космоса.
Всъщност става дума за огромен брой оранжерии в района на Ел Ехидо и Кампо де Далиас, които са толкова близо една до друга, че създават илюзията за море. Освен това са в ярък контраст с околните сухи земи, което ги откроява още повече. Силното отразяване на слънчевата светлина от белите пластмасови покриви пък ги прави не само силно забележими, но и води до неочакван екологичен ефект – леко охлаждане на местния климат.
А за да се превърне в една от земните забележителности, които астронавтите могат на наблюдават от Космоса, се минава дълъг път, който започва през 1959 г. Тогава предприемачът Хосе Ернандес Буй създава първите оранжерии, подходящи за сухия испански климат.
И така от един експеримент се започва истинска революция в селското стопанство и значима трансформация на околната среда, която прави огромните площи неплодородна земя място, където се произвеждат по 2-3 милиона тона храна годишно. Това е основният източник на домати, чушки, краставици и пъпеши, отгледани извън сезона им, на континента. И днес оранжериите се простират на площ от 370 кв.км.
Районът на Алмерия се превръща в истински първенец по устойчиво земеделие на нашия континент със своите системи за капково напояване, технологии за контрол на климата и практики за управление на отпадъците.
Оранжерийният комплекс впечатлява не само с мащабите си, но и с непрекъснатите подобрения по отношение на устойчивостта, намаляване на използването на природните ресурси и на вредата, която има върху околната среда. Освен това тук се правят различни експерименти и се тестват нови иновативни подходи в земеделието.
И докато в Европа на много места може да се открие продукция, отгледана именно там, в обсерваториите на NASA от години проследяват чисто пространственото развитие на това “море от пластмаса”. Астронавтите, на базата на своите сателитни наблюдения, са категорични, че никой друг обект в Европа, продукт на човешката дейност, няма толкова отличителен визуален подпис от орбита. Докато Великата китайска стена се слива с пейзажа, морето от оранжерии ярко се откроява, обяснява Farmingdale-Observer.
Визуалното въздействие на тази огромна бяла площ е поредното напомняне за това доколко човек е способен да промени природата и планетата като цяло – за добро или за зло. Ако пирамидите в Гиза и други са символ на нашето минало, то оранжерийният комплекс в Алмира може да се определи като символ не само на настоящето, но и на бъдещето на човечеството и на Земята.
Защото именно предизвикателствата с изхранването са едни от основните, с които се сблъскваме и тепърва ще се сблъскваме през следващите десетилетия. Точно както и климатичните промени, които също имат директно въздействие върху околната среда и земеделието.
