Новият Opel Astra – всичко, което предшествениците му не успяха да бъдат

Има модели, за които винаги се сещаме, когато говорим за достъпни и мултифункционални автомобили. Имената им са като паразитни думи, когато някой ни попита каква кола да си купи. И за това има обяснение.
Тези коли са добре познати на всички и са на пазара от десетилетия. От тях са продадени стотици хиляди копия от няколко поколения. Те са доказани, имат нормална цена, стават за града, стават и за извън града, стават за първа кола, стават и за втора, някои от версиите им са свръх икономични, други са направо спортни. Как да не ги харесваме? Този тип автомобили са като отговор на всички търсения.
За нас Opel Astra винаги е бил един от тези автомобили. През годините моделът имаше много трудни моменти, както и самата компания Opel, която мина през доста перипетии. Изглежда обаче че всичко това е забравено, или поне се надяваме да е така.
Стоим пред новото седмо поколение на Astra, което сякаш крещи, че иска от нас да забравим миналото и да гледаме само напред. Интересното в случая е, че моделът е радикално нов и различен от всички модели на Astra до този момент. В същото време носи и част от излъчването на седемдесетарския Opel Manta, което намираме за очарователно.
НОВ ПРОЧИТ
Сериозно, агресивно, подчертано спортно. Такова е излъчването на новата Astra. Предницата е “равна” и е по-скоро целеустремена, отколкото намръщена. Бронята е изпълнена от гигантска решетка с две опори, които наподобяват кучешки зъби, а отстрани и отзад има комбинация от заоблени форми и начупени линии, която ни харесва.
Интересно е и решението за предния капак, който на пръв поглед е плосък, но когато се загледаме в него, са вградени три “гърбици”. Средната се вижда и докато караме, като сякаш цели да ни напомни, че не сме просто в поредния хечбек, а именно в новата Astra.
Всичко това е изключително важно за Astra, защото няма как да забравим за големия слон в стаята. От няколко години Opel e собственост на Peugeot и съвсем разбираемо германската компания използва вече готови платформи на френския концерн. Именно затова, преди всичко друго, е важно Astra да се отличава със свой собствен дух и облик. Смятаме, че в случая задачата е изпълнена успешно.
Същата концепция продължава и вътре, където ни посреща характерен волан с тънка централна спица, два екрана, ориентирани към шофьора, както и “скрити” въздуховоди на климатика.
Настройването на последните изисква известно внимание, поне първоначално, докато свикнем с формата и местоположението им.
Това, което веднага ни се стори познато, е “лентата” с контролера за превключване на скоростите на автоматичната трансмисия, както и бутоните за избор на отделните режими на работа на двигателя и ръчната спирачка. Те са идентични с тези, които сме виждали в много модели на Peugeot. Жалко само че въпросните режими не оказват значителна разлика в работата на двигателя и скоростната кутия, както би ни се искало.
ТРАДИЦИОНЕН, НО ЕКО
Отчасти последното се дължи и на двигателя, с който беше оборудван тестовият автомобил. Истината е, че усетихме известно противоречие, защото външният вид на новата Astra не подсказва, че под капака ѝ може да има малък трицилиндров двигател с 1.2 литра работен обем, турбокомпресор и мощност от 130 к.с.
От друга страна, отдавна сме свикнали с такива противоречия и знаем, че в днешно време производителите няма как да избягат от екологичните норми по друг начин, затова потеглихме без излишни предразсъдъци.
В комбинация с 8-степенната автоматична скоростна кутия, двигателят се усеща доста добре. Ускорението е чевръсто, но ненатрапчиво, каквото трябва да бъде в града.
Благодарение на турбокомпресора, максималният въртящ момент е 230 Нм, които се грижат вътре да не умрем от скука. Разбира се, има сигнали, че под капака има малък трицилиндров мотор, но те се изразяват в отделни ситуации, в които колата просто има нужда от малко повече време.
Например когато решихме да потеглим рязко от място като по филмите, забелязахме леко замисляне. Изпреварването на дълъг камион на баир също изисква известна подготовка, но това е всичко, а и не бива да забравяме, че това е мултифункционален хечбек, не спортна кола.
Добрата новина е, че реалният среден разход е около 6.5 л/100 км, а с малко повече старание, може да падне и по-надолу.
В тази връзка новата Astra се предлага и с 1.5-литров турбодизелов двигател, който има четвърти цилиндър, по-висок въртящ момент, по-нисък с около литър разход на гориво, но и малко по-висока цена.
Според нас обаче този избор си струва да се обмисли сериозно. Просто ей така, за малко повече автомобилна увереност и за случаите, в които сме прекалили с багажа и приятелите в купето. За още по-претенциозните, новата Astra се предлага и като plug-in хибрид със 180 к.с. и възможност за изминаване на около 60 километра само на ток.
Като стана въпрос за купето, вътре, освен приятно за гледане, е и доста удобно. Седалките са разработени с акцент върху ергономията и са доста дълбоки и удобни, а благодарение на електрическото им управление, можем да постигнем високи нива на комфорт.
На задните седалки има достатъчно място за удобно пътуване на двама, а при повече желание – и на трима души. Технологии също не липсват, а сред любимите ни са безжично зарядно за телефон, 360-градусовата камера, която помага изключително много при паркиране, както и система за следене на пътната маркировка и знаците, защото сме разсеяни.
Върнахме тестовият автомобил с мислите, че новият Opel Astra е постигнал това, което никой от неговите предшественици според нас не успя – да заяви себе си по категоричен начин и да ни накара да го пожелаем.
Това е резултат от старанието, което германците са вложили в дизайна и излъчването на колата. Тя има характер, за какъвто нейните предшественици, може би с изключение на върховите OPC и GSI версии, можеха само да мечтаят. И това е достатъчно, за да я харесаме.
Остава ни само да чакаме по-пикантни версии с повече конски сили и по-спортна насоченост, но дори и така си струва да започнем да се сещаме за Astra по-често. В името на разнообразието и традициите.

Източник: Lifestyle.bg
Next Post

Петъчна доза сексапил

Много често смятаме, че петъкът трябва да бъде обявен почивен ден и уикендите да станат цели три дни. Просто защото в петия ден от работната седмица никой не мисли за работа. През лятото е ясно къде са мислите ни, но не само тогава, разбира се. Защото, когато е студено, също […]