Основната цел на изкуството, независимо от формата му, е да предизвиква емоции. Тази, която обзе нас, когато разбрахме, че български проект е спечелил второто място на конкурса 1 minute Projection Mapping Festival, беше гордост. После дойде любопитството към творението на Elektrick.me, а накрая – и възхищението от видяното.
“Ние обичаме магията” – това е слоганът на студиото за 3D мапинг, моушън дизайн и анимация, което неговите създатели Стоян Стоянов и Владимир Грънчаров следват със своя екип вече 14 години. Стоян е дигитален артист с 20-годишен опит в моушън графиката и 3D мапинга. Работи за проекти на едни от най-големите в електронната музика и създава инсталации с 3D прожекции и други ефекти.
Владимир намира пътя към мултимедийните технологии още през тийнейджърските си години, когато организира електронни партита с приятели и винаги акцентира върху декорите и VJ инсталациите. След това записва инженерен дизайн, а междувременно прави и един от първите 3D мапинг проекти в България.
Дали заради общата страст към електронната музика, или към по-различните и дигитални форми на изкуство, които ефектно я допълват, но пътищата на Стоян и Владимир се пресичат. И през 2010 г. двамата обединяват всичко, което знаят и могат, в Elektrick.me. Само година по-късно правят и нещо невиждано досега у нас – ежедневно 3D мапинг шоу на фасадите на две сгради в центъра на София в продължение на 60 дни.
Екипът им днес наброява 15 човека, а за десетте години заедно участват в някои от най-мащабните проекти у нас (концерти, фестивали, представления в опери и музикални театри), като не спират и с експериментите на световната сцена – в Европа, Азия и Близкия Изток.
1 minute Projection Mapping Festival и спечеленото второ място са последният им голям успех. В надпреварата на конкурса, който е един от най-големите в тази сфера, са за трета поредна година. Привлича ги разнообразието от участници от целия свят, както и това, че всеки път подготовката за него е съвсем различен процес, макар и преминаващ през сходни етапи.
Този път всичко започва със събирането на целия екип на Elektrick.me, в който има артисти от различни области (дори и доктор по молекулярна биология) – всеки със своята визия и перспектива. Всичко това се случва под ръководството на Катрин Красимирова и Христина Иванова, които са арт директори на тазгодишното участие в конкурса.
Именно от тях, най-младите в екипа, идва идеята за проекта “Ехо”. И тя е следната: да снимат в пълен с вода аквариум, в който с помощта на движенията си и на допълнителна музика човек да създаде нестандартна интерпретация на мита за Нарцис и нимфата Ехо. През нея те пречупват тазгодишната тема на конкурса, която е “Огледало” (“Mirror”).
“Има много различни начини да подходиш към такава широка тема, но за нас митът е нещо, което много хора биха припознали. В същото време тук идва и туистът в концепцията ни – митът е разказан по неочакван начин, в аквариум, чрез емоциите, които главната героиня във видеото (танцьорката София Христова) успя да пресъздаде”, обяснява Стоян.
Историята, която Elektrick.me разказват в една минута, е за двойствената природа на идентичността чрез нетрадиционната комбинация от 3D мапинг и кинематография. Но в проекта има и още един много важен, трети елемент – музиката, която композиторът Давид Кокончев създава специално за творбата. “Тя те държи под напрежение през цялото време и допринася за преживяването когато гледаш мапинга, особено на фасадата на сграда като Музея на изкуството в Meiji Jingu Gaien”.
Така проектът, който започва като експеримент, какъвто не са правили досега и за който нямат много време, се превръща в създаването на специфичен подход, който успява да открои студиото от всички останали участници и да им спечели гласовете на журито. “Той е много експериментален, малко аналогов и до някаква степен смел, тъй като кара зрителя да изпита много и различни емоции, гледайки работата ни”, обяснява Владимир.
А и голямото му предизвикателство е продължителността от една минута, зад която се крие наистина много работа. “Да кажеш всичко и да предадеш послание в една минута за всяка медия е много трудно. Когато имаш малко време, трябва да е ударно – да забъркаш зрителя в историята и да го прекараш през различни емоции.”
И отново стигаме до темата за емоциите, които са водещи при изкуството. Стоян и Владимир избират 3D мапинга като свой начин на изразяване, защото в него зрителят става участник и това го кара да изглежда като магия. Магията, която те създават вече толкова години и с всеки проект се стремят да бъдат крачка напред, да включат елемент на иновация, за да не спират да се надскачат. А тя, магията, трябва да се изживее. “Ако сме успели да задържим вниманието и да останем в съзнанието и сърцето на зрителя, това е достатъчно за нас”, смята Владимир.
Кои според вас са трите ви най-впечатляващи проекта?
Владимир: Ще дам няколко примера за проекти, които са впечатляващи по различни параметри. Например, това лято работихме по една от най-мащабните продукции на Софийска опера – музикалната поема “Рилският пустинник”, която се проведе на площада пред Св. Александър Невски, а самата катедрала беше част от сценографията.
Така най-емблематичната сграда в София и най-голямата катедрала на Балканския полуостров се превърна в платно за мултимедийната сценография, по която ние работихме. За нас беше голяма чест и удоволствие да работим по този проект, заедно с екипа на акад. Карталов.
Друг любим проект е серията РеВизия – няколко акции, които направихме, заедно със студио Трансформатори. Тук интересното беше как успяхме да предизвикаме позитивен диалог по обществено наболели теми, като замърсяването на Панчаревското езеро и паметника 1300 години България пред НДК, който по онова време (2013 г.) беше център на дискусиите за демонтирането на социалистически паметници.
За нас това е една от важните роли, които нашето изкуство може да играе, тъй като най-често работим в публична среда – да вдъхне живот и дори глас (както направихме тук) на различни иначе неодушевени сгради, да разкаже историята им и да остави важно послание.
Стоян: Друг впечатляващ проект беше кампанията, по която работихме за процесорите на intel в Китай. Създадохме 3D илюзии на най-големите LED екрани в петте мегаполиса в Китай – Шанхай, Пекин, Шиан, Шънджън и Ухан. За нас беше много вълнуващо да работим в такъв мащаб.
А къде в България искате да направите още 3D мапинг?
Стоян: Ние сме щастливи да работим с много общини извън София, където имаме възможност да работим на различни сгради и паметници на културата, а шоуто, което правим се превръща в събитието на годината в голяма част от тях, тъй като целият град излиза да го гледа.
Не останаха много сгради, за които мечтаем, но пък има много интересни и позабравени социалистически паметници, към които планираме да се насочим.
На кого друг в 3D мапинга се възхищавате и препоръчвате да следваме в социалните мрежи?
Стоян: Темата е дълга, но аз лично съм голям фен на работата на: Arnaud Doucet, ENESS, Moment Factory, High Scream.
Владимир: Аз ще дам примери с едни от най-големите в стейдж дизайна – Stage One – компания с над 40-годишна история, която изгражда най-големите и впечатляващи сцени на най-големите събития в света. TAIT – също студио с голям опит и екип от инженери, които градят наистина впечатляващи сцени. Няма как да подминем и едно от най-добрите студиа за 3D мапинг – Sila Sveta.
