Победителят от “Сървайвър” 2022 Зоран: Никога не съм обичал лесния път, скучен е!

Режисьорът Зоран Петровски е големият победител в „Сървайвър” 2022! Той грабна наградата от 150 000 лв., след като на финала победи спринтьорката Кари и софтуерният инженер Ганка.

За разлика от много участници в предишни сезони, Зоран игра играта така, както правилата й повеляват, а ходовете му се оказаха не само много добре премислени, но и в повечето ситуации печеливши.
Първи да го посрещнат на финалната права, разбира се, бяха съпругата му Силвия Петкова и синът им Сива, които не знаеха къде се намират от еуфория и щастие.
 
– Зоран, честита победа! Очаквана ли беше тя за теб предвид развоя на събитията в играта?
– Благодаря! Не, по никакъв начин не съм очаквал да взема победата, но играх за нея. За мен беше важно да не отпадна първи и след това играх, за да спечеля. Но няма как да очакваш нещо подобно, когато има 20 различни човека с 20 различни характера, които ти трябва да пребориш. Но аз успях по някакъв начин – с правилните коалиции и правилния начин на игра. Стигнах до финал и журито оцени играта ми подобаващо. И за първи път в историята на българския „Сървайвър“, участник печели със 7:2 гласа.

– Като казваш „правилния начин на игра“, това звучи като някаква формула на успех. Има ли такава, всъщност, в тази игра?
– В тази игра има правила – така, както се играе покер и „Монополи”. За жалост в България не е развит този оригинален начин на игра, а в последните години се играеше някакъв „Сървайвър“, в който хората просто се биеха в гърдите и бяха за „чест и морал“, а не за „надхитри и живей“.
Думите „коалиция“ и „задкулисни игри“ се четяха като интриги, а това не е така. Когато тази игра се играе в световен мащаб, е важно именно това – да имаш правилната коалиция. Никога солов играч не може да стигне докрай. Така трябва да си направиш играта, че накрая хората, които гониш, пак да те изберат.
Ако този сезон беше преди няколко години, и не играхме аз, Йо и Бо, примерно, играта щеше да я спечели Кари, защото е симпатичен човек, когото хората обичат. Тя щеше да спечели без някой да й гледа ходовете.
Аз до последно не знаех какво ще се случи и дали сме надраснали да оценяваме ходовете или отново ще има негативен вот, и гласуване за познати и приятели.
– Колко е тънка границата между интригата, коалицията и всичко останало?
– Аз казах на влизане, че ще бъда глуповат, откровен и честен. И с това успявах по някакъв начин да манипулирам хората. Имах страхотен късмет, че през цялото време ми се налагаше да се боря. Не ми беше никак лесно и точно това ме направи силен играч. Защото в една такава игра винаги има добър и лош герой, когото зрителите следват. Отстрани всичко изглежда като написан сценарий, а всъщност е абсолютно реалния живот.

Когато си през цялото време на дъното, се бориш. А в един момент, когато имах цялата власт в ръцете и заедно с Кари бяхме избрани, за да направим две различни племена, можех да изгоня или Бо, или Ванко, и изведнъж ми стана скучно. Затова тогава сам отидох да играя срещу играча от другото племе, без да знам, че това ще е докторът.
Отново, като по сценарий, се получиха нещата, защото с него имахме голям конфликт в много племенни съвети. Впоследствие играта се раздвижи, пак по някаква случайност цифрите бяха повече за отбора на Ганка, но техен голям минус бе, че до голяма степен не разбират играта и започнаха да гонят хората, които не харесват. И аз просто изчаках да имаме един неудобен момент, за да отстраня генерала, да се обърне отново играта, и пак да съм във власт. С пет човека да имам шест коалиции, с които да контролирам цялата игра. И в крайна сметка, накрая стана така, че никой не ми се беше разсърдил, и всички гласуваха за мен.
– Хващам се за мисълта, че когато е трудно, има успех. Означава ли това, че и в живота е такава ситуацията?
– Абсолютно. Това, което се случва в „Сървайвър“, е една умалена форма на случващото се в живота, само че в играта е много по-забързано и много бързо виждаш резултата от случващото се. И в живота никога не съм обичал лесния път, защото ми е скучен. Искам да имам предизвикателства, за да ми е интересно. За мен думите „никога“, „не става“, „не може“, не съществуват. Трябва да се пробва, да се търси начин и чак, когато си пробвал всички възможни варианти, можеш да кажеш, че не става.

– В такъв случай имало ли е до момента в живота ти нещо толкова трудно, че да е променило и психиката, и нагласите след себе си?
– И при влизането си в играта, имах едно на ум, че лесно се предавам – но не говоря за любов, отношения и връзки, а за хора, на които се доверявам, за работата. Затова в „Сървайвър“ влязох с ясната цел да не допускам това там. Да се науча да вярвам в себе си, в решенията си, без да действам твърде емоционално. Защото, когато съм стиснал ръката на някой човек, аз винаги съм вярвал и доста често са ми обръщали гръб.
– Мислил ли си какво ще направиш с голямата награда от 150 000 лв.?
– Всичко, което печеля, го реинвестирам в работа, техника, неща, които са ми нужни за това, което правя. Със Силвето си имаме и една семейна мечта – да си имаме къща извън града, дано ни се сбъдне. От доста време си търсим, защото ни е тежко да сме постоянно в града, искаме да излезем някъде на въздух.
– Какво ти каза Силвия след еуфорията от финала?
– Тя беше един от малкото хора, които вярваха в мен. 90% от близките и приятелите ми ми казаха да не го правя, че ще се изложа, ще изложа тях, ще увисна като не знам какво, няма да мога да спечеля една игра, ще се изложа пред цялата държава… с една дума, че не ставам. И говоря за хора от близкото ми обкръжение. Силвето беше единствената, която вярваше, че това може да се случи, да го направя, защото го чувствам, а когато го чувстваш, нещата се получават.

– Малкият ви син също беше изключително щастлив и със сигурност безкрайно горд на финала!
– Аз много исках да имам победа за Сива. И в един момент стана така, че на другите започваше да им става все по-тежко, а аз усещах обратното за себе си. Започнах много да свиквам с обстановката, нямах нужна от нищо, а храната ми беше най-малкия проблем. Всеки ден съм тренирал, плувал. Използвах си времето, докато съм там, да се развивам в някаква посока, а не да съм леке. Започнах да печеля и игра след игра. Всички бяха в шах-мат, защото са спортисти, атлети, тренирани, а изведнъж идва Зоран дебелият, който печели битка след битка (усмихва се). Бяха в шок. Нищо не можеха да направят.
Тази игра се оценява на база на ходове, а моите, колкото и нескромно да звучи, бяха най-добрите. Няма такъв играч с такова портфолио досега – на ринговете сложих най-много рингове, на гредата бутнах най-много хора, имах три имунитетни спечели битки, една награда, спечелена битка срещу доктора.
– Ако в следващия сезон на „Сървайвър” Силвия получи покана да участва, какво ще й кажеш и дали тя би приела подобно предизвикателство?
– Силвето, като повечето хора, харесва и разбира играта, но тя е доста по-добър човек и едва ли ще се справи. Тя, като цяло, е вълк, много е оправна, но тази игра е много тежка, чисто психически. Ти си в тотална изолация, вали те цяла нощ, премръзнал си, ядат те раци и трябва да си готов да правиш стъпка по стъпка, докато другите се сриват, ти да се издигаш.
Аз успях да го направя, но не знам дали, ако Силвето отиде, ще се справи… самата тя ми е казвала, че няма да се справи с всичките тези врътки, стратегии, коалиции. Тя ще си хареса един човек в началото, ще си играе с него и ще бъде играч, който ще играе с душа, но за съжаление в игри като тази трябва да си малко безскрупулен.
Доста от играчите, които играят, бъркат играта „Сървайвър“ с думата „Сървайвър“ – играта значи „надхитри, надживей”, а думата се превежда като „оцелявай“. В играта не трябва да търсиш храна, защото храната се дава, а повечето от играчите в „Сървайвър“ си мислят, че влизат, попадат в битки, показват си мускулите. Това е много грешно. Първият в България, който вкара правилния начин на игра, беше Ваня Джаферович. И тази година ние много логично продължихме неговия път.

– Какво следва след “Сървайвър”?
– Нямам никаква идея. Аз винаги мечтая за много високи, далечни неща. И вървейки по този път, ми се случват и всички малки. Не играех за финал, но стигнах до него. Мечтаейки за успех, по пътя минавам и през „Сървайвър“, и през други неща. Не правя планове за това, което се случва./show.blitz.bg
Интервю на Анелия ПОПОВА

Източник: blitz.bg
Next Post

Истории, звезди, тенденции

Вижте интересните истории на деня, новини за звездите, тенденции и идеи за свободното време. Източник: blitz.bg