Вчера, 30 август, бе премиерата на Heart of Invictus – документалната поредица по Netflix, разказваща за игрите за ветерани, организирани от принц Хари. Продукцията е дело на Archwell Studios и е първият реализиран проект от мултимилионния договор на бившата кралска двойка със стрийминг платформата.
Налични за гледане вече са пет епизода, а още с пускането им се появиха редица коментари, свързани с участието на бившия херцог на Съсекс в тях. Не сме очаквали той да остане зад кадър, защото все пак е организатор на събитието, за което се разказва, но сякаш фокусът бе преместен върху новата порция лични признания на по-малкия син на краля.
Самият принц Хари също е военен ветеран, участвал в две мисии в Афганистан. И в качеството си на такъв той подхваща важната за него тема за психичното здраве. Пред камерите признава, че службата му в страната по време на военни действия и най-вече завръщането му след това в кралския двор е било “спусъкът”, който е отключи наново травмата от смъртта на майка му принцеса Даяна.
Травма, която не е била излекувана, защото не е била нито осъзната, нито коментирана. Принцът признава, че е подтискал в себе си чувства и емоции, точно както биха направили повечето младежи, но в един момент е станало нетърпимо, защото вместо безчувствен, той е станал свръхчувствителен, предава Sky News.
Когато става част от армията, думата “психично здраве” е “мръсна” и затова и до ден-днешен се опитва да изчисти тази стигма от обществото. Самият той дълго време е отлагал да потърси специализирана помощ, но е дошъл моментът, в който просто е лежал на пода в поза фетус и му се е искалo и преди да се е сблъсквал с тези проблеми, за да знае как да постъпи.
Принц Хари споделя още, че най-голямата трудност за него е било, че не е имало никой около него, който да го подкрепи и наистина да може да му помогне. “Нямах някаква структура за подкрепа или експертен съвет, за да знам какво всъщност се случва с мен”, допълва той.
Именно заради тези свои преживявания от години принц Хари се занимава с оказване на подкрепа на военни ветерани и инвалиди, както и на техните семейства. И иска всички да разберат, че трябва да се обръща внимание не само на външните, видими рани, но и на тези, които са в душите и сърцата и често остават неразбрани дори от тези, които ги носят.
