Само преди броени дни едно от седемте деца на Робърт де Ниро се разкри публично като транссекуална жена. В интервю за списание Them Ейрин де Ниро, родена като Арън по време на връзката на актьора с Туки Смит, сподели повече за израстването и новата си идентичност.
След като дъщерята на Робърт де Ниро се разкри пред света, той направи съвсем лаконичен коментар, като даде да се разбере, че любовта и подкрепата му не са се променили.
“Обичах и подкрепях Арън като мой син, а сега обичам и подкрепям Ейрин като моя дъщеря. Не знам каква е голямата работа. Обичам всичките си деца”, споделя в изявление за People 81-годишният актьор.
В интервюто си за Them 29-годишната Ейрин де Ниро разказва повече за това, че не е чувствала комфортно в тялото си и се е борила с телесната си дисморфия.
“Докато растях винаги са ми казвали, че съм твърде много от нещо или недостатъчно от нещо: твърде голяма, недостатъчно слаба. Недостатъчно черна, недостатъчно бяла. Твърде женствена, недостатъчно мъжествена. Никога не е било просто: “Ти си точно такава, каквато си.””
Затова Ейрин в крайна сметка решава да започне хормонална терапия през миналия ноември. И допълва, че се надява да бъде вдъхновение “за поне още един човек като мен, който е чернокож, който е куиър, който не е екстра малък размер”.
“Бих искала да видя повече транс жени, повече чернокожи жени, които може би са с по-едро тяло или не се вписват в калъпа на супер слаби или хероинов шик.”
За да предоставя подкрепа за психичното здраве на цветнокожи и куиър хора Ейрин споделя, че учи за консултант по психично здраве и работи в тази насока.
В интервюто си дъщерята на Робърт де Ниро разказва също и за своето детство и това какво е да израснеш в семейство на известни родители. Тя казва, че баща ѝ много е държал всичките му деца да намерят своя собствен път. И допълва:
“Бих искала успехът да се случи по моя заслуга. Очевидно никой родител не е перфектен, но съм благодарна, че и двамата ми родители се съгласиха да ме държат далеч от светлината на прожекторите. Казаха ми, че искат да имам възможно най-нормално детство.”
