Първия път, когато чухме за Керана и Космонавтите, беше преди повече от пет години. Озовахме се на концерта им почти случайно – едни приятели буквално ни замъкнаха с думите: “Тази банда е истинска вихрушка. Ще видите.”
Да си признаем, бяхме малко предубедени, но още с първата песен от сцената започна да струи такава космическа енергия, че в следващите часове бяхме изцяло погълнати и направо пометени от въпросната вихрушка.
Виновниците се оказаха Елена Илчева – бас китара, Павeл Видов – китара, Преслав Пеев – алт саксофон, Николай Бобчев – тенор саксофон, Димитър Пенчев – барабани, и разбира се, черешката на тортата – Керана.
Много хора вероятно познават Керана от участието ѝ в “Гласът на България” през 2020 г. Но първите си стъпки на музикалната сцена тя прави далеч преди това. От години работи съвместно с Държавна опера Пловдив по различни проекти, като паралелно с това твори и с Космонавтите.
Истината е, че Керана е една от най-харизматичните, магнетични и различни певици в България. А с чудния отбор Космонавти до себе си, тя продължава да печели сърцата на все повече музикални фенове. И това никак не ни изненадва, защото уникалният почерк групата определено оставя следа в музикалната история.
“Да се страхувате е просто неразумно”, убедена е Керана. Може би именно заради факта, че обича да е толкова безразсъдна и непрекъснато върви срещу страха, постига и такива успехи.
Свободата е най-важният аспект на живота ѝ, затова и всичките ѝ решения са продиктувани от порива към нея. Защото докато може и доколкото има свободна воля, не иска нищо да я спира да бъде и да се чувства жива.
Сигурно затова излъчва и такъв заразителен живец, което ясно си проличава в начина, по който изглежда. Оказа се, че основен “виновник” за страхотната ѝ физика са функционалните кръгови тренировки, които ѝ помагат да разгърне целия потенциал на тялото си. Не просто да трупа мускулна маса или да има издържливост, но и да има достатъчно въздух, гъвкавост и мобилност. А комбинацията от всичко това я кара да се чувства много способна. Освен това, Керана обича и да тича, танцува, плува, да кара ски, а напоследък и кънки.
“Има нощи, когато не мога да заспя или ме притесняват мисли, и тъй като движението е това, което ме кара наистина да се загубя в нещо и да се откъсна от всички проблеми, си взимам кънките и просто започвам да карам. Без очаквания. Без напрежение. Без да си поставям цели.” Точно в тези моменти Керана истински се забавлява.
Затова и искрено вярва, че не трябва да спираме да играем. И то с присъщото за децата вълнение през целия живот, независимо от цената, която плащаме. В нейния случай – понякога да я мислят за несериозна, инфантилна или че й липсва дълбочина.
“Но това, че си сух и сериозен, не те прави отговорен и не те прави пораснал, а те прави осакатен”, категорична е Керана.
Тя всъщност се вслушва в детския глас на артиста в нея от съвсем малка. Като деца, не сме обременени да правим нещо, защото е престижно, добре заплатено или защото трябва. Децата правят това, което им е забавно, това, което им харесва. А откакто се помни, Керана умира от удоволствие да пее, да танцува и да е в центъра на вниманието.
“И още оттогава – от самата ми същност, откакто съм разбрала коя съм, че съм човешко същество и че съм на тази земя, всъщност знам, че обичам да правя това, защото ми дава смисъл.”
Същото това удоволствие, което изпитва тогава от пеенето, продължава да я прави щастлива, смислена и я вдъхновява да твори и до ден днешен.
Но пък творческият си процес вижда повече като хаотичен – точно като нея самата. И най-важното е, че не спира да опитва. Защото дори и да не се получават нещата няколко пъти, тя знае, че в някакъв момент ще се увенчае с успех. И е убедена, че само бездействието няма да доведе до нищо.
Керана не крие, че има привилегията професионално да се занимава с това, което би правила в свободното си време. Но пък за сметка на това, вече не ѝ остава време, за да си почива – просто да не прави нищо и мозъкът ѝ да е свободен, спокоен и необременен.
Затова и обожава да си сложи маратонките и да “хване гората” за някакъв неопределен период в време (в преносен и в буквален смисъл).
“В такива ситуации съм напълно сама някъде. И всичко е много специално, защото имам чувството, че цялото това място е само за мен и си остава в спомените ми завинаги. Но не под формата на снимка или нещо друго, а като усещане, като миризми, или като начина, по който съм усещала кожата си в този момент.”
И винаги след такова преживяване се връща презаредена с енергия, която пък щедро разпръсква сред околните, особено на сцената по време на концерт.
Как бихте представили музиката си на някого, който никога не е чувал за Керана и Космонавтите?
Ще му кажа да дойде на концерт. Огромна е разликата между нашите записи и концерти. Все още търсим начина, по който да успеем да звучим толкова добре и на запис.
На живо винаги даваме всичко от себе си, независимо дали там са пет, или пет хиляди човека. Еднакво много се забавляваме, еднакво много се стараем и еднакво много се загубваме в това, което правим. Защото така е най-хубавото – когато и двете страни се загубят една в друга. И просто става един обмен на енергия. Няма как да се опише, просто трябва да се изживее.
Кои са песните, които обичате да слушате, докато шофирате?
Аз съм кошмарен човек в това отношение. Много обичам да се движа сама, да карам сама, защото начинът, по който слушам музика, е просто умопомрачаващ за всички.
Например: чувам някаква песен, харесвам я и след това в продължение на няколко седмици от сутрин до вечер се слуша само и единствено тази песен. А това е граничещо с китайско мъчение за всички хора около мен. Последната седмица например слушам Cool Den и Таралеща. Това са български групи, които страшно много харесвам.
Трябва да си призная, че от време на време, когато работим по нови песни, далеч преди да звучат професионално, ги слушам много дълго време и разсъждавам с какво може да ги променим или как ще изглежда клипът и т.н.
И като стана дума за нови песни и клипове, последното ви парче “Твойта кожа” звучи наистина страхотно. Колко време ви отне то?
Има песни, които сами се пишат и стават за 15 минути. “Твойта кожа” не беше от тях, но стана доста по-бързо, в сравнение с постпродукцията. Ние се стараем да надграждаме нивото на всичко, което правим – да не променяме същината си, но пък да се развиваме.
Искахме да намерим човек, който да ни помогне и на запис да звучим така добре добре, както на живо. Решихме, че този път няма да бързаме, което си отне време, но в крайна сметка открихме това, което търсихме, и съм много доволна.
Какви трудности имахте с песента?
Както споменах, за постпродукцията в днешно време е много по-трудно да имаш група с различни инструменти, отколкото да работиш сам с някакъв софтуер например и това да се случва в една програма. Ако си сам, всичко е много по-централизирано и можеш да го правиш буквално отвсякъде. Можеш да си стоиш в хола, да не излезеш от него и да завършиш цял албум. Можеш да завършиш филмова музика дори.
В нашия случай обаче е много по-сложно. Първо, всички трябва да ходим в студио с цялото оборудване. А след това да намерим професионалист, който се занимава специално с инструментите, с които свирим, и да може да направи микса. Той трябва да изравни всички тези нива и те да започнат да звучат хомогенно и добре. А това е един доста сложен процес.
Едно време, когато хората са залагали повече на истински инструменти, звукът е бил по-неполиран и по-суров – това и се е търсило. Но проблемът в момента е, че в днешно време слухът ни е свикнал с един много полиран и перфектен звук.
И трябва да се опиташ да вземеш тези истински инструменти и да ги накараш хем да не загубят себе си и тази суровост, хем да звучат достатъчно перфектно за претенциозното ухо на хората. Затова, за да се получи ни трябва, от една страна, отличен специалист, но и човек, с когото да си паснем като идеи и разбиране.
Истината е, че когато чух финалния вариант на микса на “Твойта кожа” на Радо Минев за първи път, се разплаках от радост.
А какво е посланието клипа на “Твойта кожа”?
Може да се каже, че видеото е вдъхновено от случващото се често в главата ми, докато шофирам. Но пък е хубаво тези откачени мисли да си останат в главата, а в реалността да сме готови на компромиси.
Всички ние се ядосваме и се случва да изпитваме много грозни и притеснителни чувства. И това е нормално. И трябва да го приемем. Но това, че чувстваш нещо, не означава, че задължително трябва да действаш в тази посока. Затова клипът трябва да се изгледа целият, защото както в него, така и в живота винаги има и алтернативен край.
Как се снима подобно видео?
Работихме с Wolfpack Studio – едни бойни мадами, които много се стараха. Снимахме през юли и беше адска жега. Преслав изобщо не може да понася горещините и мисля, че на няколко пъти за малко да го загубим. Снимахме до много късно през нощта, но въпреки всичко много се забавлявахме.
Много съм горда с полата от видеото, на която попаднах в един магазин. Страхотна находка е, но се оказа малко по-дълга, отколкото ми си искаше. Нямаше време да се подгъва при шивач, затова я залепих с двойно залепващо тиксо.
Да не споменаваме за главното действащо лице от клипа… Милият… беше вързан осем часа и с тиксо на устата, а ние го сваляхме, качвахме и слагахме на какви ли не места. Не знам този човек как още ми говори и не ме е осъдил (смее се). Истината е, че понесе всичко с голям стоицизъм и даже дойде на концерт след това.
Какво предстои оттук насетне за Керана и Космонавтите?
Втори албум. Парчетата са готови, остава само мастъринга, затова смятаме средата или края на лятото да го пуснем.
Участвам в един филм, който се казва “Ретроспект” – част е от програмата на София Филм Фест. Негов режисьор, сценарист и оператор е Стивън Люис Симпсън.
Предстои ми и първа театрална постановка. Участвала съм в много продукции с Държавна опера Пловдив, сред които и мюзикълът “Семейство Адамс”, но това е първата изцяло само театрална постановка – без пеене и танци. Казва се “Всяка първа сряда” и там играя с Емил Марков. Много се вълнувам за това представление, защото е нещо абсолютно ново за мен. Премиерата му е на 7 април в “Theatro отсам канала”, след което ще го играем из страната.
