Има нещо особено в планинските преходи, когато целта ни не е просто да стигнем от точка А до точка Б, а да следваме пътека, която изисква усилие, търпение и малко инат.
Колкото по-трудно е достигането до хижата, толкова по-истинска е наградата – топлата супа, уханието на билки на поляната и усещането, че сме стигнали там, където малцина успяват.
В тези отдалечени кътчета времето тече по-бавно, разговорите стават по-смислени, а гледките – по-незабравими. Труднодостъпните хижи не просто приютяват уморените туристи – те пазят духа на планината такъв, какъвто е бил винаги: суров, гостоприемен и магически. В тази връзка подбрахме три хижи в Стара планина, до които няма асфалтов път, нито лифт, за да може удовлетворението от стигането до тях да е несравнимо.
Хижа “Рай”
Хижа “Рай” е разположена в южното подножие на връх Ботев на 1422 метра надморска височина с невероятна гледка към най-високия водопад на Балканския полуостров – Райското пръскало.
Водопадът събира води от снежните преспи под върха и с внушителните си 124.5 метра височина спуска тържествено и гръмогласно бистрата си водна маса на доста близко разстояние от хижата.
“Рай” е част от природен резерват Джендема в Национален парк “Централен Балкан”. Състои се от масивна триетажна сграда, построена през 1939 – 1940 г. Капацитетът ѝ е 120 места, а стаите са с пет, седем, 10 и повече легла и нарове. Разполага с вътрешни и външни санитарни възли, като банята е външна. Сградата е водоснабдена и електрифицирана от агрегат и ВЕЦ. Цените за нощувка са 30 лв. на човек за легло и 25 лв., ако спим на нар.
Хижа “Тъжа”
Дълбоко в дебрите на Балкана преминавайки през Русалийския проход (най-високият в Стара планина) се стига до планинската хижа “Тъжа”, която се намира в Средна Стара планина на 1525 метра надморска височина. “Тъжа” е забележителен оазис в красивата горска природа на Стара планина, като се открива внушителна панорама към масива на Триглав. Хижата е пункт от най-дългия маршрут у нас – Ком-Емине.
Наричана в миналото “Марагидик”, хижата е била построена от севлиевските туристи през 1927 г., на левия бряг по горното течение на река Тъжа. Новата сграда, построена през 1948 г. е малко по-високо и северно от старата. “Тъжа” е масивна, двуетажна постройка, електрифицирана чрез микро ВЕЦ, водоснабдена и притежава кухня и столова. Разполага с 52 места за нощуване, има баня, вътрешна и външна тоалетна. Няма обхват, но има интернет. Нощувката е 15 лв. за легло.
От хижа “Тъжа” до Кадемлийското пръскало се стига за около час и 15 минути. Водопада е пълноводен целогодишно, за разлика от Райското пръскало, който попресъхва в края на лятото. От Кадемлийското до Бабското пръскало се стига за още час. Пътя е почти равен и много приятен.
Хижа “Васил Левски”
Построена през 1925 год. под името “Юмрук чал” и открита 12 юли 1926 г., това е първата хижа в Стара планина (трета в страната след х. “Скакавица” в Рила и х. “Алеко” на Витоша). Разположена е в местността “Голямата гюрля”, над водослива на двата начални притока на Стара река, като се извисява на 1450 метра надморска височина. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 74 места, разпределени в три стаи с по две легла, една стая с 12, една стая с 16 легла, една стая със седем и една стая със 17 легла.
Лятно време се ползва и туристическо бунгало непосредствено до хижата с 16 легла. Цената на нощувката е 25 лв. на легло. Сградата е водоснабдена и електрифицирана от ВЕЦ. На разположение на туристите са вътрешни санитарни възли и бани, които са много чисти и добре поддържани. По красив крайречен маршрут с продължителност 10-15 мин се достига до Карловското пръскало.
Околната природа на “Васил Левски” е смесица от прохладни гори, стръмни склонове и шумни водопади. Хижата е ключова спирка по маршрута към връх Ботев и Райското пръскало.
