През продължилата ѝ цели пет десетилетия кариера, Джанет Джаксън е постигнала запомнящи се успехи. Изпълнителката е част от Залата на славата на рокендрола и продължава да държи рекорда за най-много номинации (12 на брой) на American Music Awards за един албум (Control). Освен това тя се изявява и като актриса и участва във филми и сериали, сред които съответно “Поетичната Джъстис” и Diff’rent Strokes.
Както и на всеки друг човек обаче, на Джанет Джаксън също са ѝ се случвали гафове. Може би най-големият ѝ е този от 2004 г. на сцената на полувремето на Супербоул, когато по време на изпълнение с Джъстин Тимбърлейк, се показва едната ѝ гърда.
Освен вълна от реакции, случката носи и доста неприятни последствия. Проваля се участието на Джанет Джаксън в тогава предстоящия биографичен филм за Лена Хорн, в който тя е трябвало да изиграе главната роля. Започва се дори и разследване, след което на телевизионната компания CBS е наложена глоба от 500 000 долара, която впоследствие е отменена.
Но както се оказва, този гаф на изпълнителката не е единственият ѝ, макар и да остава вероятно най-сериозният. Пред британския Vogue Джанет Джаксън споделя и за още един неудобен момент, който ѝ се е случил заради сценичното облекло. Става въпрос за емблематичния ѝ изцяло черен тоалет, познат от видеоклипа на песента Rhythm Nation.
“Смешна история. Пях пред кралицата на Англия и изпълнявахме Rhythm Nation. Разбира се, веднага щом клекнах, панталоните ми се разцепиха точно на дупето ми”, разказва певицата.
Тя споделя, че не е можела да повярва как точно това ѝ се е случило в подобен момент, но е излязла от положение, като просто не се е обръщала с граб към Елизабет Втора до края на песента.
“Не се обърнах с гръб, което като част от хореографията, трябваше да направя. Просто гледах напред”, допълва Джанет Джаксън.
Въпросният ѝ сценичен тоалет всъщност е създаден за изпълненията ѝ от турнето за албума ѝ Rhythm Nation от 1989 г., официално озаглавен Janet Jackson’s Rhythm Nation 1814. По-късно изпълнителката разкрива и откъде идва вдъхновението за облеклото.
“451 градуса по Фаренхайт”, оттам идва вдъхновението за това. С ризата с яка, шапката с табелата върху нея. Мисля, че е френски филм.”
Екранната адаптация от 1966 г. на дистопичния класически роман на Рей Бредбъри е на режисьора Франсоа Трюфо. Костюмите във филма – елегантни черни гащеризони, дело на Тони Уолтън, са една от първите му забележителни работи. Той е бил част от екипа и на филми като “Мери Попинз” и “Магьосникът” и е номиниран за пет Оскара, от които печели един – за “Ах, този джаз”, пише Entertainment Weekly.
